- Иска ми се да кажа, че нямаше да успеем без помощта ти, но аз самият все още нищо не съм разбрал. Доста объркан се чувствам... Само този брадатият тук знае какво наистина е станало.
- Ясно, но все пак и ти искаш да знаеш, нали?
- Да, разбира се.
- Открай време си е така, имаше навика например да крие различни неща в апартамента ми и после да забравя за тях. И като почна да чистя, от най-неочаквани места в стаята излизат всякакви непотребни вещи.
Въздъхнах леко.
- Аха... Все пак не е толкова обикновен човек... Ако не ми обясни по-скоро за случая, като нищо ще забрави.
- Да, трябва да побързаш.
- Защо гадателите са толкова твърдоглави?
- Защото това е работа за твърдоглави старци.
- Макар и още да е млад...
- За съжаление...
- И така, дами и господа! Стига с прощалните речи. Влакът, който ще ни изпрати надалеч от тук и ще ни отведе в нощта петстотин години напред във времето, всеки момент ще се плъзне в гарата. Ще се приберем у дома на белите си магарета, облечени в римски доспехи!
- За всичко е така...
- Сигурно е изморително за теб.
- Когато ми се разясни случаят напълно, ще ти напиша дълго писмо.
- Нямам търпение. Наистина, скоро заповядайте пак. Лятото палят и огньовете921.
Влакът тръгна, Емото, който ни махаше на перона, изчезна от погледите ни и когато навлязохме в равнината, леко осветявана от помръкващата светлина, се обърнах към Митарай.
- Ще ми дадеш ли поне жокер? Митарай, мисля, че боговете няма да те накажат, ако ми кажеш.
Бяхме разрешили случая доста бързо, а Митарай не беше спал и искаше да се прибере по-рано, затова хванахме значително по-ранен влак, отколкото отначало планирахме.
- Жокерът е... тиксото.
- Как така едно тиксо от банкнота ти даде отговора?! Сериозно ли говориш?
- Не съм бил по-сериозен. Тиксото не е просто жокер за случая, а всичко в него.
Обърках се.
- Значи Като-сан от Осака, Ясукава Тамио, Йошида Шусай, Умеда Хачиро - всички те нямат нищо общо, така ли?
- Да. Е, не е като да нямат абсолютно нищо общо, но случаят може да се реши и без да знаем за тях.
- Тоест имам цялата информация, необходима за намирането на отговора?
- Разбира се. Разполагаме с абсолютно цялата информация. Нито един детайл не липсва.
- Само че... ама... извършителят, как се казваше, Судо-сан? Не знаехме къде се намира тя, нали?
- И това знаехме.
- Само от това, с което разполагахме?
- Само от него.
- Не си ли попаднал на нещо допълнително? Някакви факти, с които аз не съм наясно? Докато обикалях из Осака и Нагоя.
- Абсолютно нищо! През цялото време дремех до река Камо. Всъщност още преди да пристигнем на гара Киото, вече сме знаели всичко необходимо. Затова, както слязох на гарата, така можех и да отида право при Судо Таеко. Направо не ми се вярва колко се разтакавах.
- Коч е обаче онази Судо Таеко? Истинското ѝ име ли е това?
- Не е ли ясно, че е фалшиво?
- Тогава от хората, за които знам, ли е? Така е, нали?! Коя от всички?! Как се е казвала по време на убийствата? Митарай, кажи ми нещо, поне малко! Какво е станало с Азот? Завършена ли е?!
Той отговори отегчено:
- Азот... Да, тя съществува, жива е и мърда. Онази жена е направила всичко.
Едва не скочих от мястото си.
- Наистина ли?! Може ли изобщо да е жива?! Има ли как да оживее?!
- Все пак говорим за магия.
Вълнението ми изведнъж спадна.
- Ясно, шега е било, значи. Да... няма как да е така... Кой обаче беше това? Коя е онази жена? Мамка му.
Митарай затвори полуотворените си очи и се усмихна.
- Ей, кажи ми! И ти не знаеш, а? Не мога да го изтърпя. Направо ще умра. Боли ме, направо ми идва да си раздера гърдите, не издържам.
- Не се притеснявай, раздирай си ги колкото искаш, аз ще поспя малко - каза Митарай с отвлечено изражение, облегнал глава на прозореца.
- Митарай... - отвърнах аз и въздъхнах. - Ти си си добре. Ама аз?! Не ми ли е тежко? Мисля, че си длъжен да споделиш поне малко на твоя верен другар. През цялото време бяхме заедно. Ако между нас съществува някакво приятелство, то от теб сега зависи дали то ще оцелее, или ще загине.
- Тук прекали! Какви ги говориш? Заплашваш ли ме вече? Не съм казал, че няма да ти обясня, обаче не мога да го направя толкова половинчато. Ако ще обяснявам нещо, то искам да е както трябва, логично и без пропуски. Това - първо. Второ, страшно съм изморен. И физически, и психически. Ако почна да отговарям на всичките ти въпроси един по един, изобщо няма да си почина. И още нещо - ако ти обясня сега, а после и на онзи Фумихико, ще трябва да повтарям едно и също два пъти. На всичкото отгоре, в момента нямам дъска, на която да рисувам. За да се изпълнят тези условия, ще обясня утре в студиото ми. Би трябвало да се съгласиш с мен. Не говори глупости, моля те, а поспи. Само един ден търпение остава.