Тази, която е прелъстила господин Такегоши Бунджиро и която е преспала с него, не е Кадзуе, а именно Судо Таеко. Причината, разбира се, е била, за да може да го заплаши и да го накара да пренесе труповете из цялата страна, но също така ѝ е трябвала и неговата семенна течност. По този начин се е опитала да представи убийството като извършено от мъж.
Преценила е, че това се връзва със следите от мъжки обувки при убийството на Хейкичи и, в случай че Масако и момичетата бъдат оневинени, тя ще може да се измъкне лесно, като изкара за извършител мъж.
Отначало се чудех откъде е взела семенната течност, но вероятно просто е използвала тази, която е била в нея самата, след което я е оставила в трупа в съседната стая - така би била съвсем прясна. Вероятно е искала да представи убиеца и като некрофил, което е добър пример за дълбочината на женската злоба. Господин Бунджиро е преспал с жива жена, но приетата версия за убийството на Кадзуе е предполагала некрофилия. Това е причината за разминаването.
- Тогава, ако е искала да представи цялата поредица от убийства като извършени от мъж, нямаше ли да е по-добре убийството на Кадзуе да не изглежда като част от грабеж? - попитах аз.
- Не бих казал - ако не беше представила нещата така, щеше да изглежда, че то е свързано с това на Хейкичи и щеше да има голяма вероятност полицията поне още няколко пъти да провери къщата на Кадзуе. Така щяха да открият труповете на момичетата в хамбара, което също е взела предвид. Също така идеята да изкара поредицата убийства като извършени от мъж е била резервен вариант, в случай че Масако бъде оправдана. Въпреки това не е напълно сигурно, че полицията няма да провери допълнително къщата на Кадзуе, ако става въпрос за грабеж. Все пак в нея е извършено убийство. По тази причина е принудила господин Такегоши да е възможно най-бърз, което ми се струва доста рисковано. Имала е късмет, понеже по онова време Каминоге е било извън града. Полицаите пък също не са бързали. В този ред на мисли смятам, че в днешно време не би могла да измами разследващите с подобен трик. Все пак и снимките вече са далеч по-изчистени отпреди - ако господин Бунджиро види едно ясно изображение на Кадзуе, вероятно би разбрал, че това е друга жена. Е, за портретни фотографии и в наши дни често се ползват остарели или обработени снимки, така че и сега снимките във вестниците не са от най-лесно различимите. И така, вече се изясниха доста неща. Кръвта от вазата е била избърсана, за да може господин Бунджиро да я види чиста. Вероятно ви се струва, че по-късно е можела отново да сложи кръв на нея, а и че не е имало особена нужда той изобщо да вижда вазата, но това не е така. Ако успее да го накара да мисли, че Кадзуе е убита впоследствие с вазата, ще може по-лесно да го заплаши, понеже ще има минимални шансове той да се досети, че убийството е извършено преди неговото идване. Стигаме до факта, че Кадзуе е била убита пред огледалото. Той автоматично води до заключението, че тя и Судо Таеко са били много близки. Тя е знаела това и се е захванала нервно да избърше кръвта от огледалото и да премести трупа на друго място. Това също е било необмислено от нейна страна, можеше от самото начало просто да убие Кадзуе другаде. Само че жените вероятно са най-разсеяни точно когато гледат собственото си лице в огледалото. Судо Таеко също е жена, така че е била наясно с това. Възможно е да е преценила, че най-удачният момент да убие Кадзуе е, когато тя е доближила лицето си до самото огледало. Може дори да го е планирала по този начин... Така или иначе, все още не ми се е случвало да живея като жена, затова няма смисъл да задълбавам повече. Освен причината, която споменах преди малко, има още два възможни мотива за убийството на Кадзуе. Единият е от злоба. Това е общият мотив за всичките убийства, за което ще говоря отново по-късно - другият е свързан с подготовката за убийствата на момичетата. Те при всички положения са извършени именно в къщата на Кадзуе. Мястото е идеално ог всяка гледна точка - да отрови момичетата, както и преди това да ги събере там, а и да скрие и нареже труповете им. Всички тези предпоставки допълват мотивите за второто убийство. И така...
В този момент Митарай въздъхна. Предусещахме какво следва и затаихме дъх.
- Най-накрая стигаме до Азот. Именно тук се крие трикът, с който Судо Таеко самодоволно е продължавала да ни обърква в продължение на четиресет години, докато същевременно е развявала бялата кърпичка! Още щом чух за този случай, усетих, че в него има интрига, но в първото тичане с препятствия се провалих - прескачах и прескачах, но се препънах в най-неподходящия момент, след което се изправих много трудно. Успях да реша този проблем едва вчера, и то защото си спомних за подобна загадка. След това обаче потръгна изключително гладко и само два часа по-късно вече стоях пред извършителя. Искам да кажа, че механизмът на този случай е невероятно лесен, обаче улеснението е толкова дръзко, че дори не бихте помислили за нещо такова. Говоря скромно, както ми е присъщо. И така, проблемът, който много напомня на нашия случай, също представлява престъпление, поради което смятам, че хората, работещи в полицията, би трябвало да са чували за него. Обясня ли ви го, вероятно веднага ще се досетите и за отговора на загадката с Азот. Става въпрос за поредица от много умели измами с фалшиви банкноти от десет хиляди йени, случила се преди три-четири години в Кансай. Един ден, както се хранех в ресторанта и разсеяно гледах телевизора, по новините споменаха за случая. Мина доста време, затова не помня точното обяснение на водещия, но звучеше приблизително така: