Днес в еди-кой си квартал на еди-кой си район беше открита банкнота от десет хиляди йени, от която е отрязана определена част в средата. По тази причина дължината на банкнотата е леко скъсена, а отрязаното място е залепено с непрозрачно тиксо.
След това показаха снимка, на която имаше и една обикновена банкнота от десет хиляди йени, за да демонстрират разликата в дължината. После, струва ми се, продължиха с нещо от рода на:
С отрязаната част се прави нова банкнота от десет хиляди йени - такива се срещат и в Кансай, но за първи път са забелязани в Канто. Разликата при тези банкноти е, че серийнитеномера от лявата и дясната страна се различават.
В първия момент обаче не разбрах добре какво искат да кажат. Студентите, които стояха до мен, се зачудиха и започнаха да си говорят - еха, да не събират една по една отрязаните части от различни банкноти и да правят от тях нова, ами тогава, значи, трябва цялата да е в тиксо, няма ли да стане като мях на акордеон, можели изобщо да се ползва такава банкнота? От горното обяснение е нормално човек да си помисли нещо такова. И за водещия е трудно да обясни само с думи - лесно могат да го покажат със схема, но ако обяснят метода прекалено детайлно, веднага ще се появят хора, които да почнат да го имитират, и само ще предизвикат нови неприятности. По тази причина по новините обясниха само по какво най-общо тези банкноти се различават от обикновените. Щом чух, че номерата в двата края на банкнотата са различни, не ми хрумна същото като на студентите, но въпреки това не успях да схвана идеята веднага. Затова поразмишлявах по въпроса, след като се прибрах. Наистина е очевидно, ако се нарисува схема. Ийда-сан би трябвало да е запознат със случая, но мисля, че Ишиока и Мисако-сан вероятно не са чували за него, така че нека обясня малко по-подробно...
Докато говореше, Митарай отиде до черната дъска и нарисува голям брой схеми, които наподобяваха банкноти.
- Да кажем, че имаме двайсет банкноти, наредени по този начин. Получава се и с десет, но тогава отрязаните части стават прекалено големи и съответно рисковете нарастват. С трийсет е по-сигурно, но печалбата е по-малка. Най-добре е да са между петнайсет и двайсет. Всяка от тези двайсет банкноти е отрязана на съответната линия. Има общо двайсет такива линии, така че трябва само дължината на банкнотата да се раздели на двайсет и едно и всяка следваща линия да е с толкова разстояние по-встрани. По този начин всичките двайсет банкноти се разделят на две, което прави общо четиресет части. Сега ще сложа малки номера на всички тези четиресет части... Ето така. Както си личи и от самите номера, парчетата се залепят, като две дойде до две, три до три, четири до четири и така нататък. Могат да се залепят и с прозрачно тиксо, но тогава трябва да са точно една до друга, поради което дължината им става по-къса. Затова между тях трябва да се остави малко разстояние и да се залепят с непрозрачно тиксо.
И така, следите ли ми мисълта, това е едно, това и това правят две, това и това - три, и така всеки път се получава по една нова банкнота, но какво виждаме накрая - стигаме до двайсет и едно, нали? Не е ли странно? Само с ножица и тиксо за приблизително половин час работа могат да се спечелят десет хиляди йени. Интересно, нали? Едно и двайсет и едно са малко по-къси отстрани, но ако ходите на места, където приемат банкнотите сгънати, можете да ги ползвате съвсем спокойно. Като бяхме малки, имаше много подобни скъсани банкноти, залепени с оризова хартия. И така, следва главният проблем. Ние можем да видим