тези банкноти като двайсет и една, можем и да ги докоснем, но в същността си те са просто двайсет. Разбирате ли какво се опитвам да кажа? Тази парична измама се превърна в ключа, който ме насочи към отговора на загадката. Между двата случая - този с Азот и този с фалшивите банкноти, има разлика от близо трийсет години, но в основата си те са еднакви. Вярвахме, без да се усъмним, че телата на момичетата от убийствата за Азот са шест. Пред очите ни наистина те са толкова. Всъщност обаче са били само пет!
2.
Бях поразен.
Изчезна пред очите ми! Като мираж.
Ясно! Значи е било просто мираж!
Не се изненадах само аз - личеше си, че съпрузите Ийда също са дълбоко разтърсени.
Илюзия!,извиках дълбоко в душата си.
Всичко пред очите ми побеля и погледът ми се замая, сякаш някой беше насочил фенер в лицето ми. В този момент изпитах толкова голям респект към Митарай, че не можех дори да се изправя пред него. Усещах как някъде около тила ми не спират да ме побиват тръпки.
- В този случай не става въпрос за банкноти и отрязаните тела няма как да се залепят с тиксо - той продължи да говори съвсем равнодуш- но, като изобщо не обръщаше внимание на нашето вълнение. - Следователно на негово място е било необходимо много силно лепило. Ролята на непрозрачното тиксо е изиграна именно от илюзията, наречена Азот. Тази теория, тази илюзия е толкова силна и загадъчна, че изобщо не се бяхме досетили за нещо толкова лесно, като да се направи нов труп, съставен от части от останалите. Вярвахме сляпо, че всяка от тези части е използвана за направата на Азот. Какво? Да, точно така. Азот изобщо не е била създавана. Извършителят от самото начало не го е планирал. Това е всичко. Всички, които сте се събрали тук, сте достатъчно способни да откриете още детайли дори и без да ви обяснявам повече.
- Няма ли да ни разкажеш още?! - извиках аз инстинктивно.
Тримата, които гледахме Митарай, бяхме толкова развълнувани, че можехме да чуем туптенето на сърцата си и тръпнехме в очакване, а Митарай, въпреки че се усмихна, когато чу думите ми, сякаш веднага се отегчи още повече.
В този момент ми хрумна нещо много необичайно - думата „перспектива“. Ту високо, ту ниско, досущ като червения светофар на железопътните прелези, тя туптеше във вените на слепоочията ми и дълго време продължи да мига в главата ми.
Азот, този умел тром л’ой931, напомнящ картина на ренесансов майстор - нейната усмивка беше толкова загадъчна, че продължи да обърква хората и да ги насочва в грешна посока в продължение на четиресет години.
Тя е нарисувана в линейна перспектива, направо иронично функционален похват, а погледът ми току-що беше насочен в убежната точка - там, където се концентрират всички линии в картината.
Убежната точка. Всички лъжи, свързани с Азот, които изпълват фона около нея, в този момент се отдалечиха с главозамайваща скорост, смалиха се като върхове на игли и изчезнаха от погледа ми.
Въпреки това все още имах усещането, че се намирам в гъста гора, изпълнена с въпросителни знаци. Те се поклащаха от поривите на силните емоции, които изпитвах, и звучаха досущ като буря, вихреща се точно до ушите ми.
Кой беше извършителят в крайна сметка?!
Защо някои от труповете бяха заровени дълбоко, а други - плитко?!
Разполагането им из цялата страна не беше ли свързано с астрологията?
Каква беше идеята да са точно в Аомори и Нара например?
Ами линията на 138 48' и.д.?
Какво означаваше това, че някои от труповете бяха намерени по-рано, а други - по-късно?
Какъв беше мотивът за убийствата?
Къде е отишла убийцата, след като е изчезнала?
Преди всичко, какво става с бележките на Хейкичи? Да не би да се окаже, че не ги е написал той? А тогава кой?
- Струва ми се, че си малко пристрастен - каза Митарай. - Въпреки че винаги когато говоря за нещо много по-стойностно, гледаш някъде настрани и изобщо не слушаш. Днес май ще се превърне в ден за възхваляване на убиеца. По принцип мисля, че обясняването на загадката е работа на самия извършител. Ако аз бях на негово място, нямаше да го оставя на някой друг. Все още ли искате да ме слушате?
Инспектор Ийда кимна покорно, аз, разбира се - също, а госпожа Мисако дори го направи няколко пъти с широко отворени очи, които направо щяха да изскочат. Дали сериозно или на шега, Митарай въздъхна и каза: