- Значи онези бележки, за които се говореше, че са на Хейкичи, всъщност не са написани от него, така ли?
- Разбира се, написала ги е Токико.
- Тогава тя е била и моделът, който е позирал на Хейкичи през онзи снежен 25 февруари, нали?
- Така излиза.
- Взел е за модел собствената си дъщеря... Може ли междувременно да ни обясниш и за заключеното ателие?
- След като стигнахме дотук, не е нищо особено. Същото важи и за проблема с обувките на Хейкичи. Не мисля, че вече е толкова съществено. Започнало е да вали, докато Токико е позирала. Затова е измислила и трика със следите от стъпки. Вече го обсъдихме, нали? В ателието е била само Токико, на която Хейкичи е можел да се довери, затова е изпил приспивателните пред нея. Вероятно всеки момент се е канела да излезе. Изведнъж тя убива баща си. След това премества леглото диагонално, слага краката му под него и подрязва брадата му, за да изглежда, че е убит от повдигнатото легло. После излиза навън и от прозореца, около който са хаотичните стъпки, с въже или връв, чийто край е завързала в кръг, дърпа резето. Не би могла обаче да сложи катинара по същия па чин. Излязла е с дамските си обувки до вратата на двора, след това се е върнала с големи крачки, стъпвайки умело на пръсти, на входа на ателието е сменила обувките си с тези на Хейкичи, стъпила е върху всичките предишни следи до прозореца, след което е излязла на улицата, като е вървяла върху следите, които е оставила малко преди това, докато е вървяла на пръсти. След това не е ясно къде е отишла. Може да се е запътила към майка си в Хоя, но по това време не е имало автобуси или влакове, а с такси може да бъде проследена лесно, така че, предполагам, се е скрила някъде и е изчакала сутринта. Цяла нощ е мръзнала на студа в онзи невиждан от трийсет години сняг. Вероятно тогава е изхвърлила и оръжието, с което е убила Хейкичи. На сутринта се е прибрала в дома си. Поне тогава е имала чанта. Не за друго, а за да може да скрие обувките на Хейкичи в нея. След това е направила закуска, отишла е да я занесе до ателието, престорила се е, че поглежда през прозореца и открива убийството, и в този момент е хвърлила обувките вътре. Не е било проблем дори и да не изглеждат прилежно оставени, все пак впоследствие са щели да разбият вратата заедно с другите момичета. Извикала е останалите, разбили са вратата и докато всички са били заобиколили Хейкичи и са се чудили какво е станало, Токико е повдигнала вратата, престорила се е, че я обляга на стената и е сложила катинара. В случай че преди да избутат с телата си вратата, всички се струпат първо до прозореца и погледнат вътре, съществува вероятността поне една от тях да забележи, че на вратата няма катинар. Токико обаче е успяла да ги убеди да не ходят до прозореца, за да не съсипят следите от стъпки, които са важни за разследването на убийството.
- Ясно... Трябвало е само да каже, че е имало катинар, ако я попитат от полицията. Единствено тя е видяла вътрешността на ателието, преди да влязат.
- Точно така.
- Тогава излиза, че Тае е дала фалшиви показания, за да може Токико да има алиби, нали?
- Да.
- В такъв случай отново Токико е убила Кадзуе в Каминоге и е измамила господин Такегоши Бунджиро, нали така?
- Ако оставим самите убийства настрана, най-неприятното от цялата история е точно замесването на един абсолютно външен човек като него. Това е било и причината, поради която се е мъчил през цялата втора половина от живота си. Днес обаче, макар и да е с голямо закъснение, можем поне малко да облекчим неговите страдания. Ишиока, в онази стая има една туба с керосин за зимата. Донеси ми я, моля те.