Взех тубата, която не беше много пълна и не тежеше, и я дадох на Митарай, който стоеше пред облепената с фаянсови плочки мивка. Той хвърли бележките в нея и ги поля с малко керосин.
- Мисако-сан, имате ли кибрит или запалка? Имате, добре, може ли да ми услужите? А, Ишиока, и ти ли си имал, прибери си я, стига ми тази на Ийда-сан.
Митарай запали бележките и те на секундата се разгоряха.
Четиримата бяхме наобиколили мивката, като че ли беше лагерен огън, и гледахме съсредоточено горящите листа. На няколко пъти Митарай ги побутна с пръчка, от което по две-три черни парчета изпепелена хартия се издигнаха леко във въздуха.
Чух как Ийда Мисако прошепна съвсем тихо на себе си: „Успяхме“.
3.
Случаят беше разрешен, но въпреки това у мен бяха останали множество въпроси. По време на обясненията на Митарай бях прекалено изненадан, за да мога да му задам точните, но щом останах сам и започнах да размишлявам, в мислите ми настана хаос, сякаш бях разбъркал още повече кашата, и успях да забележа няколко неясни момента.
На първо място - как е успяла Токико, която тогава е била на двайсет и две, да се сдобие с арсеновата киселина, оловния оксид, дижелезния триоксид и всички останали вещества, които е ползвала като отрова. Живак може да намери, ако счупи много термометри, но сребърен нитрат или калай би могла да намери само ако отиде до някой университет, в който се изучава фармация.
Също така не можах да разбера добре къде точно се е криела, след като е изчезнала. Четиресет години по-късно действително се намираше в Сагано, но дали е могла веднага след убийствата да смени името си и да се установи там, без да се притеснява за каквото и да било? Както беше казал и Йошида Шусай - изключително трудно е за един човек, който би трябвало да е мъртъв, да продължи да живее скришно, без да привлича внимание.
Има и още нещо. Едва ли е било изключено, докато тя е позирала на баща си, на другите момичета да им хрумне да отскочат до ателието просто така. Да не би умишлено да е поела този риск?
Самият Хейкичи вероятно е искал да запази всичко в тайна от Масако и останалите, затова, ако заключи прозорците и дръпне пердетата, така че да не се вижда какво става вътре, едва ли би било голям проблем.
А няма ли също така вероятност планът да не е измислен от Токико, а от Тае, или пък от двете заедно?
Това се връзва с фалшивите показания на Тае, както и с факта, че не е забелязала нищо необичайно, когато е видяла тялото на Юкико, за което се е предполагало, че е на Токико. Ако са действали заедно, Токико е имала и къде да се приюти вечерта, вместо да трепери на студа, докато не се зазори. Това ми се струва доста вероятно.
Остава още един въпрос - откъде Йошида Шусай е знаел, че Хейкичи е левичар? Нямаше как да не ме гложди този въпрос, затова му се обадих от апартамента си. Резултатът беше очакван - каза, че го е чул от Ясукава Тамио, което някак си не ме задоволи като отговор.
След като съпрузите Ийда си тръгнаха от студиото на Митарай, за да обявят на света невероятната истина за убийствата, той се върна към обикновения си мързелив живот, сякаш нищо не беше станало, но аз, дори и след като се прибрах у дома, все още бях малко замаян и така и не успях да възстановя предишния си ритъм.
Оказа се също така, че за да може случаят със Зодиакалните убийства, обхванал войната и продължил от 1936 до 1979 година, да достигне своя абсолютен край, е необходим още един инцидент. На сутринта, след като бях чул отговора на загадката от Митарай, отворих развълнувано вестника. Въпреки това се разочаровах. Очаквах заглавие от рода на „Четиресет години по-късно случаят със Зодиакалните убийства беше разгадан“, но не попаднах на нищо такова - вместо това имаше една по-печална статия.
На четвърта страница в единия ъгъл имаше средно голям текст, който съобщаваше за самоубийството на Судо Таеко. Не знам как го беше приел Митарай, но що се отнася до моите собствени чувства, донякъде очаквах подобна постъпка. Въпреки това нямаше как да не се изненадам.
Според статията тя е била открита вечерта на 30-и, петък, така че най-вероятно е намерена от полицаи, които са отишли при нея по информацията, дадена им от инспектор Ийда. Причината за смъртта е същата като при убийствата на момичетата - отравяне след поглъщане на арсеник. В статията се съобщаваше, че е намерена в традиционната японска стая с татами в дъното на нейния магазин „Мегумия“, и имаше само един ред, в който пишеше, че има връзка със случилите се преди войната убийства в рода Умедзава.
Според текста е оставила и бележка, но тя, изглежда, е била адресирана към двете момичета, работещи за нея, и е представлявала обикновено извинително писмо. Поне така пишеше във вестника. Твърдеше се, че е оставила и пари за момичетата, на които предстои да си загубят работата. Свих вестника в ръка и излязох от апартамента си с идеята, че трябва да се срещна с Митарай отново.