- Ясно...
След като Митарай ми обясни всичко това, осъзнах колко неща наистина бях изпуснал.
Зачудих се дали не се канеше да поговори за начина, по който беше умряла Судо Таеко - без да каже каквото и да било. В думите му обаче нямаше признаци да го направи.
- За смъртта на Судо Таеко... - подхванах темата аз. - Защо се самоуби, без да проговори? Не стига че вдигна толкова шум с действията си, а не остави никакви обяснения. Защо е постъпила така?
- Защо е постъпила така ли? Какъв отговор би те задоволил? - отвърна Митарай, сякаш говореше на себе си. - Разгледай вестника. Убедени са, че се е самоубила, след като се е примирала с факта, че престъплението ѝ е било разкрито. Мислят си, че това е всичко. Ако се самоубие един кандидат-студент, ще кажат, че се е самоубил заради напрежението от ученето за изпити. Без значение дати оценките му са хубави, лоши или пък някъде по средата - все напрежението от ученето ще е причината за смъртта му. Толкова ли е просто всичко?! Пълни глупости! Това е натискът от мисленето на масите. Хората живеят в една направо абсурдна посредственост и се опитват чрез подобни актове на насилие да се спасят от собственото си усещане за опасност и малоценност. Една жена е живяла десетки години и е решила накрая да изтрие всичко от живота си. Обстоятелствата около смъртта ѝ са най-различни, безбройни. За какво ѝ е да ги обяснява на всичките тези хора, които очакват само повърхностни залъгалки? Има ли изобщо нужда да обяснява? Достатъчно е просто да си умре мълчаливо. Ти по друг начин ли би постъпил? Чудешe се защо е умряла така - сега вече разбираш защо се е самоубила, нали?
- .....
4.
Митарай избегна да разкаже своите размисли за смъртта на Судо Таеко. Въпреки това ми се стори, че искаше да каже как тя в никакъв случай не се е самоубила заради разкритието на истината около убийствата, от което реших, че има някакви факти, които само той знае.
Все още не съм наясно какво би могло да бъде. Впоследствие на няколко пъти имах възможност да го разпитам отново по този въпрос, но той всеки път се измъкваше. Казваше само да си спомня за зарчетата и се ухилваше.
Покрай тези зарчета от време на време си мисля, че Зодиакалните убийства приличат на играта сугороку951, която като малък често играех около Нова година. Повдигането на леглото, линията на 138 45' и.д., средата на цифрите четири, шест и три, Азот - всички тези елементи бяха заложени като капани на полето, а ние с Митарай хвърляхме заровете като двама Яджи и Кита961и ту се радвахме, ту унивахме от резултата. После, точно преди края, аз обърках пътя, стигнах най-спокойно чак до Мейджи Мура в Нагоя и излязох от играта.