Начинът, по който разследващите се отнасяха към нас, беше изключително жесток. Аз самата имах готовност, но всички останали момичета непрекъснато плачеха. Въпреки това не изпитвах никакво съчувствие към тях, а напротив - дори усещах облекчение.
Понеже бях прекарала цялата вечер насред снега, бях настинала и по време на разпитите през цялото време треперех, което беше много мъчително, но, от своя страна, оставях и впечатлението на дъщеря, осъзнала смъртта на баща си, което вероятно е било за мое добро.
Майка ми беше разбрала, че не съм била в къщата, а също така не бях отишла и при нея, затова беше решила, че на работа ми се е случило нещо, случайно съвпаднало с момента на убийството, и тъй като не трябваше да се разбира, че работя, упорито твърдеше, че съм била при нея вечерта на убийството.
Толкова простодушен човек беше тя.
Ще ви разкажа и за случая с Кадзуе. Тогава посетих сама нейния дом за втори път. Освен това двете посещения бяха много близки едно до друго. Струваше ми се, че ако ходя по-често при нея, за да разучавам обстановката, и ако има по-голямо разстояние между гостуванията ми, по някакво стечение на обстоятелствата Кадзуе може да ме издаде на доведената ми майка.
Възнамерявах да си приготвя същото кимоно като нея, но изобщо не ми остана време и трябваше да съблека собственото ѝ от трупа ѝ и да го облека.
Докато чаках Такегоши-сан, както бях планирала, забелязах, че на яката на дрехата има петънце кръв, поради което се паникьосах и отидох на по-тъмно място.
Като се замисля, по време на второто убийство непрестанно бях нервна и треперех. Бях измислила грандиозен план, изключително трудно изпълним за младо момиче като мен. Същото беше и при убийството на баща ми, но последвалото престъпление не оставаше по-назад и отново бях на тръни през цялото време.
Спомням си как, вървейки по тъмната улица, така че да не се набивам на очи, ми се зави свят при мисълта, че само тази вечер Такегоши-сан може да се прибере по-късно. Бях съобразила убийството на Кадзуе с времето, по което той се прибираше.
Реших, че няма да е толкова голям проблем. Щом си помислих обаче, че може да се е прибрал по-рано и вече да е минал по улицата, на която чаках, краката ми се подкосиха и едва не се строполих на пътя.
Същото се случи и когато двамата с него влязохме в дома на Кадзуе. В момента, в който прекрачихме прага на стаята, където я бях убила, се усети неприятна миризма на кръв, която нямаше как да обясня. Май извадих огромен късмет, че Такегоши-сан не я забеляза. Тъй като се притесних и за кръвта на яката, панически го помолих да изгаси светлината.
Предполагаемият интервал, в който е убита Кадзуе, както разбрах по-късно, беше между седем и девет часа вечерта, с което отново сполучих. Действително я бях убила малко след седем. Разследващите вероятно биха решили, че тъй като за този времеви интервал са характерни убийства при опит за кражба, то това е и най-логичното заключение.
Случилото се между мен и Такегоши-сан не ми беше за първи път.
След погребението на Кадзуе умишлено изцапах няколко възглавнички за сядане. След това изпрах калъфките им и ги оставих в стаята си да съхнат.
Свърших и още няколко предварително обмислени дреболии. Целта ми беше да намеря причина, поради която да събера момичетата в дома на Кадзуе, преди да се приберат в къщата в Мегуро на връщане от пътуването до Яхико.
По това време вече бях привикнала с убийствата и бих могла да кажа, че дори изпитвах наслада от играта. Изпитах удоволствие от пътуването с момичетата, което при обикновени обстоятелства би било ужасяващо за мен.
По време на него, за разлика от първите две убийства, всичко мина по план. Споменах за бележките на баща ми (от полицията ни бяха казали само тяхното най-общо съдържание, а освен това бяха спестили подробностите за Азот, което беше в моя полза) и вметнах предложение за ходене до Яхико, при което доведената ми майка веднага се съгласи. На всичкото отгоре, щом заговорих Юкико и останалите дъщери с идеята да ги убедя да останем още един ден в Ивамуро Онсен, доведената ми майка каза, че ще отиде до Айдзу-Вакамацу сама, което звучеше толкова удобно за мен, че сякаш не беше истина.
От самото начало знаех, че онази суетна жена не би взела със себе си шестте момичета от рода Умедзава, които бяха станали известни покрай убийствата. Предполагах, че дори и да се прибере в родното си място, едва ли ще излиза навън. Единственото ми притеснение беше да не би да каже на мен и на двете дъщери на Фумико-сан да се приберем по-рано. По тази причина повече от всякога внимавах всички да се разбираме добре.