Този стил обаче постепенно започна да отрича идеите за сложни трикове и заключени стаи, да се надсмива над умелите детективи като главни герои, да пренебрегва употребата на второстепенни сюжети, да забранява споменаването на фантастични мотиви, превърна в табу използването на по-акробатична логика при достигането до заключения.
Започна да налага само описанията на реалистични убийства, предизвикани единствено от любов, пари и желание за професионален успех, типични за произведенията в седмичните списания, или пък от слабостта на герои, подобни на тези от „Футон“ на Таяма Катай, и ограничи героите, които разследват загадките и се опитват да ги разплетат, до квалифицирани лица - полицаи, които ползват не толкова главата си, колкото краката. Не след дълго започна да се наблюдава потисничество, достигащо до отлъчване на противопоставящите се на тази тенденция писатели от съсловието, а дебатът за това какво представлява автентичната криминална творба беше избягван като опасен и събиращ прах във времето. От днешна гледна точка напомня на човек, който крие очите си с ръце, но по онова време никой не забелязваше колко странна беше цялата ситуация.
В началото на осемдесетте години се появи романът „Зодиакалните убийства“, който сякаш се вряза челно в установените тенденции и породи караници сред съсловието ни, които не са отшумели и до ден- днешен. В крайна сметка обаче, тези караници се превърнаха в родилните мъки, които доведоха до зараждането на нов автентичен период в японската литературна история.
Противно на дълготрайния гняв на писателите на криминална литература, непокорните млади таланти, вдъхновени от тази творба, започнаха да ритат в утробата и не след дълго в Западна Япония се зароди движението шинхонкаку1025. В него нямаше абсолютно нищо от гротескното и еротичното, за които познавачите се притесняваха. Иначе казано, ако погледнем назад със сегашните си очи, „Зодиакалните убийства“ се превърна в творба, която блестящо проправи път на нашето ново течение, наречено шинхонкаку.
Това произведение напомня на шинибан от Шинсенгуми1031, който води групата си напред, и по други причини. През 1988 година то беше преведено в Тайван на традиционен китайски, като вдъхнови талантливите млади тайвански писатели и пося семената на класическата криминална литература и там. В издателския бизнес в Китай се отвори пролука, през която се вливаха не само мои произведения, но и многобройни творби на други автори от течението шинхонкаку, благодарение на което немалкото на брой местни творци успяха да се развият още по-благополучно.
С настъпването на новия век искрите от китайския превод на „Зодиакалните убийства“ се разпалиха и в континентален Китай, където романът беше преведен на опростен китайски1042и намери многобройни читатели в Пекин, Шанхай и други градове. Не след дълго и там се появиха нови писатели, повлияни от него. Възходът не спря с това, а продължи към Южна Корея на север и Виетнам и Тайланд на юг - през новия век романът не просто не загуби своята жизнена енергия, а дори проправя пътя на азиатската класическа криминална литература.
Освен това романът беше преведен на английски и френски и така достигна и до Англия, Америка и Франция, където подтикна авторите от жанра, които са го чели, да заявят, че подготовката за залюляването на махалото обратно към златната ера на криминалната литература е завършена. Тази творба показа признаци на новаторство, което предоставя свобода на новата криминална класика не просто в локален, но и в световен мащаб. От гледна точка на края на 1981 година, когато се появи съвсем непретенциозно в джобен формат с меки корици и предизвика буря от остри критики, днешната ситуация обрисува съвсем друг свят.
Излизането й буквално предизвика порой и чак миналата година, трийсет години по-късно, тя беше избрана след „Остров Гокумон“ и „Дарове за нищожността“ на трето място в обновената класация на стоте най-добри криминални романа на Запада и на Изтока в специалното издание на седмичното списание „Бунгейшунджу“1053. Смутните и мъчителни времена, изглежда, вече са отминали.
Преработената версия на „Зодиакалните убийства“ беше част от първия том от поредицата „Събрани съчинения на Шимада Соджи“, а също така беше издадена от „Коданша“1064във формат шиншо, но все още не беше излязла на главната сцена - като бунко1075, поради което, като човек, чието произведение е избрано за трето в класация, обхващаща цялата история, изпитвах известно неудовлетворение. След излизането на настоящото издание обаче най-накрая мога да си отдъхна.