За хората, които и бъдеще ще се интересуват от тона, бих искал да опиша по какъв начин преработих романа.
Започнах от началото към края и редактирах текста цялостно, така че да върви по-гшавно. Във всички записки на героите се стремях да използвам йероглифи, типични за времето, в което са написани, за да звучат максимално автентично.
Отделно от тези шлифования има четири основни изменения.
Първото е, че добавих схема на откритите тела. От дълго време ми се струваше, че има нужда от подробен списък, в който да са събрани детайлите за телата на момичетата, убити съгласно бележките на Хейкичи и разпръснати из цяла Япония - дните, в които са открити, местата, на които са намерени, кое тяло на кого е, на каква дълбочина е заровено и т.н. Тъй като идеята на романа е да притежава последователна логика, така че читателите да имат възможност да разгадаят случая заедно с героите, без да има нещо скрито от тях, прецених, че подобна диаграма би била полезна. Тя вече е налице в това издание.
На второ място - в текста се споменаваше, че много важни за историята на Япония места и точки се намират на линията, която минава от юг на север на 138 48' и.д., но всъщност съществува и еквивалентна такава, вървяща от изток на запад. Освен това подобна тенденция има и в Англия, където различни гробници или свещени места са подредени в права линия, а в края на техните имена се срещат звуковете „лей“. В настоящото преработено издание добавих и тези факти.
След излизането на първото издание на романа започнах да се занимавам с юридически проблеми и подкрепа на неправомерно обвинени хора, поради което често посещавах затвори и адвокатски кантори и така добих добра представа относно живота на несправедливо осъдените на смърт. В романа също се среща такъв герой. Успях да вникна добре в поведението, психологията и борбата на обвиняемия.
По-подробното описание на този процес е третото, което промених в преработената версия. Въпреки това обаче щеше да е рисковано да включа прекалено много от знанията, които бях натрупал по този въпрос, тъй като фокусът щеше да се измести от загадката, поради което ги ограничих до минимум.
Четвъртата редакция е свързана с описанието на убийството на Хейкичи - след излизането на романа с всеки следващ прочит оставах все по-силно с впечатлението, че съм го описал много неумело, поради което имах желание да го пренапиша. В преработената версия подсилих и тази част на романа.
Въпреки всичко, което изредих дотук, липсата на опит не е единственото, което ми направи впечатление в стила ми на трийсетгодишен писател. Ще ви споделя и какви мисли минаваха през главата ми, докато преработвах текста. За тези, които биха изследвали романа по-подробно, детайлите около местата, на които се развива действието, вероятно ще представляват интерес.
Районът около гара Торицу Дайгаку1081на линията Тойоко, жилищният квартал Какинокидзака, олимпийският парк в Комадзава и вече несъществуващото голф игрище - всичко това са места, които играят важна роля в детството ми, а имението, което се превърна в модел за къщата на рода Умедзава, се намираше точно от другата страна на улицата срещу дома ми в квартал Охара (днес Якумо), район Мегуро. То съществува и до днес.
Готвачът Емото е вдъхновен от действителен човек, с когото се познавах навремето, и в чийто апартамент съм оставал да спя точно както в романа, докато се разхождах из Киото. Не планирах да го включа в творбата, но така се получи.
Разбира се, ходил съм и в чайната „Кототоки“, в Арашияма, където Митарай и Ишиока се срещнаха с Токико. И до ден-днешен заведението не се е променило. Дори и телефонната кабина, от която Митарай се обади на Ишиока, още е там, но не изглежда по същия начин.
Благодарение на описанието ми на Киото успях да се запозная с Аяцуджи Юкито, а от запознанството ни не след дълго се роди движението шинхонкаку. Ако градът, в който Митарай достига до истината, беше например Сендай или Сапоро, последвалото течение може би щеше да придобие по-различен вид.
Град Хоя (днес Ниши Токио)1091, където един от героите прекарва последните години от живота си, е мястото, където живях като студент. Също така си спомням и как гледах на един от тъкмо появилите се цветни телевизори спектакъла за откриването на Олимпиадата в Токио.
Когато един писател работи върху дебютната си творба, той все още не е толкова дързък и не би могъл да напише абсолютни лъжи. Именно благодарение на тази липса на опит, описанията ми са по-живи и предават много добре духа на времето, поради което, докато ги чета, сякаш забравям, че са дошли от мен самия, и се превръщам в обикновен читател.