В отговор на тези мои думи Митарай заяви, че няма търпение.
2.
Онази вечер продължих да размишлявам съсредоточено дори и след като си бях легнал. Каквото и да казва Митарай, ако не приемем, че Хейкичи е бил жив, няма как да намерим отговор на поредицата от убийства. Ако пък има такъв, искам някой да ми го каже. Мога да застана пред всеки и спокойно да твърдя, че няма друг вариант.
Наблюденията на Такегоши са достатъчно проницателни, затова мисля да разгледам въпроса от друг ъгъл. Иначе казано, да предположа своеволно, че Хейкичи е оживял. Намерил е на улицата мъж, с когото са като две капки вода, завел го е в ателието си и го е убил.
Не, така пак се сблъскваме с проблема с катинара. А, да, предварително се е разменил с мъжа и е оставил Масако и момичетата да го убият. Като, разбира се, са повдигнали леглото. Няма друг начин...
В този момент почти извиках. Това е! Ако е оставил своя двойник да бъде убит от Масако и другите, е имал и основателна причина да заплаши Кадзуе.
В името на сградата, която са искали да си построят, Масако и момичетата са убили грешния мъж. Хейкичи обаче е бил жив. Възнамерявал е да не казва нищо, за да ги спаси, но... Не, само това не би било достатъчно.
Ами да! Точно! Ако бъде замесен и полицай, изпълнението ще бъде подсигурено, затова е придумал Кадзуе. Така я е накарал да спи с него. Схванах го!
Такегоши твърдеше, че убийствата на момичетата са отмъщение за това на Хейкичи, само че възникваха затруднения със смъртта на неговата приятелка Кадзуе. В моята версия обаче всичко се нарежда на мястото си, включително и мотивът зад действията на Кадзуе.
Само че... защо все пак е трябвало да я убива? Струва ми се, че не е било нужно да се стига чак дотам...
Е, Хейкичи е бил малко луд. Може просто да е решил, че няма причина и Кадзуе да остане жива, при положение че другите дъщери ще умрат, или нещо подобно. Само че ми трябва доказателство, че е останал жив. Това е приоритетът ми.
Повечето от шерлокхолмсовците, които подкрепят тезата за оживелия Хейкичи, са на мнението, че той се е разменил с брат си Йошио. Мисля, че грешат. Няма причина да оцелее и да се прави на брат си. Би било доста по-рисковано. Искал е да се скрие и да се отдаде изцяло на Азот, затова е станал невидим и е действал сам в името на собствената си изгода. Дотук добре.
В момента ми е малко трудно да намеря доказателство, че е бил жив, но като цяло скалъпих някакво обяснение. Утре Уотсън ще го играе Митарай - с тази мисъл се унесох в спокоен сън.
Беше ми трудно да определя Митарай като велик детектив дори и като комплимент. Само че, за да реши Ийда Мисако да му донесе нещо толкова важно, все някога бе демонстрирал заложбите на острия си ум. Явно си беше създал име поне сред някаква малка група хора. Още не беше минала и година, откакто го познавах, а не ми беше известно нищо за живота му преди това.
Струваше ми се обаче, че ако нещата продължават така, няма надежда за значимо постижение, свързано с разрешаването на загадката. Предишната година Митарай ме спаси от голяма беда, затова донякъде се надявах, че и този път ще успее да помогне. Зодиакалните убийства обаче са занимавали умовете на почитателите на мистериите в Япония в продължение на над четиресет години. Всички възможни версии са обсъждани - мислех, че няма как да се очаква от Митарай да стигне до нов извод, да открие учудващ факт, за който никой досега не се е сещал и с който да разсече гордиевия възел. Ако нещо такова се случеше, щеше да е чудо.
За капак, той беше изпаднал в депресия и дори не искаше да си подаде носа навън за ядене. Това обаче не е особена пречка, когато става въпрос за една четиресетгодишна загадка.
На следващата сутрин го попитах дали има някакъв напредък, при което той само въздъхна унило. С други думи, изобщо нямаше напредък. Не се изненада поради причините, които изтъкнах по-рано, но все пак Митарай е коренно различен от повечето хора, затова реших, че току-виж постигне минимален напредък - пак би било голям успех, особено за случайни хора като нас.
Реших, че при настоящото положение бих могъл да му се похваля със собствените ми заслуги, затова с цялото си съзнание се насилих да не се усмихвам и му разказах идеята си. Веднага след като приключих, той отегчено ме опроверга: