- Още ли държиш на повдигането на леглото? И твърдиш, че се е разменил предварително с двойника си? Нищо, че не е знаел кога ще дойдат да му повдигнат леглото? Цял следобед ли го е карал да стои в ателието му? Може някоя от дъщерите да отиде случайно. Със сигурност щяха да го усетят. А и ако беше така, щеше да изчака на този мъж да му порасне брада, че и да го научи да скицира.
- Да скицира ли? Защо?
- Как така защо - защото Хейкичи е художник. Няма ли да е странно да стои в ателието и да бездейства? А и не върви да се хване да рисува краставица и да излезе тиква.
Аз обаче също се разпалих:
- Добре, какво правим с Кадзуе тогава? Има ли друго обяснение за нея? Самият Такегоши не е успял да измисли нищо логично. Докато не съчиниш някакво опровержение, моята версия е най-добрата до момента.
Исках да прозвуча малко саркастично. Митарай замълча. Ето че Холмс се оказа заблуден. Съвсем се въодушевих и подхвърлих:
- Далеч си още, Шерлок Холмс вече щеше да е разрешил случая и да обяснява на Уотсън следващия. Нямаше да лежи по цял ден на дивана като теб.
- Холмс?
Митарай изглеждаше учуден. Следващите му думи обаче искрено ме изненадаха - бях като ударен от гръм.
- А! Да не говориш за онзи необразован самохвалко, симпатичния англичанин, пристрастен към кокаина, който не може да различи кое е реално и кое не заради халюцинациите?
Не съм сигурен дали не можеше да си затваря устата, или просто не си знаеше мястото - в първия момент онемях, но малко по малко започнах сериозно да се изнервям.
- Ти си бил голяма работа, а? Абсолютно никаква представа нямах. Подценявал съм те досега! Говориш направо като герой от някоя легенда. Брей! Какво му е необразованото? Като ходеща версия на Британската библиотека е. Откъде накъде ще е самохвалко?
- Възприел си слабостите на японците до съвършенство. До мозъка на костите си изпаднал в заблуждението, че стойността на нещо се определя само от обществените етикети.
- Стига вече с представленията! Искам най-накрая да ми обясниш защо го нарече самохвалко. И какво му е необразованото.
- Толкова много, че ми е трудно да изброя всичко. Да видим... Кой разказ ти е фаворит?
- Харесвам всичките.
- Кажи ми най-любимия ти.
- Всичките!
- Тогава няма за какво да говорим.
- Нали ти казвам, че не мога да преценя - някъде обаче прочетох, че на самия автор и на читателите най-много им харесвал „Пъстрата лента“.
- Този ли! Наистина е най-големият му шедьовър! Със змията, нали? Ако затвориш една змия в сейф, по принцип ми се струва, че ще се задуши, ама тази даже и пораства, без да диша, и то на мляко - просто невероятно. Само млекопитаещите пият мляко, да знаеш. Майката дава кърма, затова малките искат да пият. Змията е влечуго, така че ако не е напълно мутирала, няма да го приеме. Все едно да накарам теб да изядеш някоя жаба или водно конче. Освен това май в разказа викаха змията с подсвирване, обаче змиите поначало нямат уши, затова не могат да чуят звуците, издавани от човек. Всеки може да го схване, ако се замисли малко. От обща култура. Е, само ако е присъствал в часовете по наука, и по-конкретно - биология, в училище. Затова ти казвам, че е необразован. Ако помислиш логично, ще осъзнаеш, че толкова объркана история може да бъде само и единствено пълна измишльотина. Това си е авторова лъжа на Уотсън, нали и той уж е бил там - сигурно като е нямал работа, е отишъл при Холмс, който му е разказал случая, а пък той го е доукрасил с каквото му падне. Да не говорим, че самата история най-вероятно е плод на кокаинови халюцинации! На пристрастените им се привиждат змии или направо ги сънуват. Ето защо твърдя, че е самохвалко и фантазьор.
- За разлика от теб обаче, Холмс е можел да отгатне точно с един поглед професията и характера на човек. Ти този занаят май изобщо не го умееш.
- Как само ги нацелва той! Направо не искам да се замислям. Да видим например... Май беше случаят с жълтото лице - там имаше една сцена, в която Холмс вижда лулата, забравена от неговия клиент, и разгадава характера му. Тогава Шерлок казва, че щом човекът е изхарчил за поправка почти толкова, колкото е платил, за да си купи лулата, значи сигурно му е доста ценна. След това добавя, че съдейки по мундщука, е изгорена дясната страна на лулата, значи собственикът ѝ трябва да е левичар, защото той имал навика всеки ден да си я пали не с кибрит, а на газена лампа, като я приближавал до пламъка с лявата си ръка. Дори да приемем, че някой, който толкова пази лулата си, би оставял всеки ден пламъкът да гори дясната ѝ част, ако пуша лула, с коя ръка мислиш, че бих го правил, въпреки че съм десничар? Вероятно с лявата, нали? С дясната през цялото време пиша или правя нещо друго, а би било естествено да си пуша лулата наравно с останалите ми дейности. Та, по тази логика, не мислиш ли, че броят на хората, които си палят лулата с лявата ръка, значително нараства? Сигурно от цяла Англия само доктор Уотсън се е впечатлил, без въобще да се замисли. Ей такива заключения прави Холмс - още ли не смяташ, че трябва да го наричаме самохвалко, Ишиока? Е, може всеки ден да е убивал скуката, като просто се е подигравал с наивния Уотсън. Сякаш не се сещам за друго... О, не, почакай! Холмс нали се водеше майстор на маскировката и често вървеше по улиците, облечен като баба, с прошарена перука, бели вежди и слънчобран? Знаеш ли колко е висок Холмс? Метър и осемдесет. Има ли на света човек, който като види баба, висока метър и деветдесет, да не си помисли, че това може да е мъж, който се е маскирал? Подобна старица би представлявала същинско чудовище. Лондончани сигурно са си мислели: „А, ето го Холмс“. Уотсън обаче не се е усетил. В случай че задействам небрежната логика в стил Холмс, ще си помисля, че мозъкът му се е повредил от прекаленото количество кокаин и че е получавал пристъпи на ярост. Уотсън нарочно е пропускал тези детайли, но все пак добре го е казал - ако Холмс стане боксьор, ще е най-добрият в групата си. Сарказъм. Сто процента Холмс го е нокаутирал насред някой от изблиците си. Само че Уотсън все пак се е прехранвал, като е пишел за него, така че не върви да си прекъснат отношенията. Продължил е да живее с Холмс, като е полагал неистови усилия да не му развали настроението. Представям си как Уотсън вижда Холмс да се прибира в сградата, маскиран по очевиден за всекиго начин, но се прави, че не го разпознава. Може хазяйката всеки път да му е съобщавала: „Я, господин Холмс пак е ходил някъде с перука!“, обаче Уотсън сигурно се е преструвал, че не я чува, чакал е Холмс да обяви: „Аз съм!“, и е преигравал изненадата си, само и само за да може да живее нормално. Я, какво стана, Ишиока?