Думите на Митарай някак си също ми звучаха като самохвалство.
- Стана ми ясно, че разбираш от Шерлок Холмс и астрономия. Кой обаче може да те удовлетвори? За отец Браун чел ли си?
- Не го знам. Църквите не ме вълнуват особено.
- Какво ще кажеш за Фило Ванс?
- Кой? Какъв е този - Банс ли е, Ванс ли е?
- Ами Джейн Марпъл?
- Звучи апетитно.
- Инспектор Мегре?
- Да не е полицай от Мегуро?
- Еркюл Поаро?
- Звучи като име на махмурлия.
- Участъкът на „Доувър Стрийт“?
- За първи път го чувам.
- Искаш да кажеш, че си вещ само по отношение на Шерлок Холмс? Брей! И пак добре го нареди. Не знам какво да кажа! Значи този некадърник Холмс не може да те впечатли с нищо, ама с абсолютно нищичко, така ли?
- За какво ни е притрябвал напълно безпогрешен компютър? Това, което ме впечатлява, е човешкото у някого, не опитите му да се прави на машина. В този смисъл обаче няма друг, който да е повече човек от него. Именно той е най-любимата ми личност в целия свят. Много го харесвам.
Донякъде се изненадах от думите му. Несъзнателно се впечатлих. За първи път чувах Митарай, който на никого не прави комплименти, да сипе такива възхвали.
Той обаче побърза до добави:
- Само че има една негова черта, която изобщо не одобрявам. Преди да умре, е работил за Англия. В името на справедливостта е искал да залавя немски шпиони. Такива шпиони обаче е имало много и сред англичаните. Нали си гледал „Лорънс Арабски“? Английската политика в Близкия изток е всеизвестна. Доста коварна държава са били по време на Първата световна война, в годините преди смъртта на Холмс. Дори да пренебрегнем онзи период, можем да споменем Опиумните войни, които англичаните предизвикват срещу Китай. Да работиш за подобна версия на Англия, може ли да се нарече справедливо? Това си е чисто и просто политически акт. Притрябвало му е на Холмс да се замесва. Щеше да е по-добре да си живее отвеяния живот някъде в провинцията и да го жилят пчелите. Мисля, че заради направения от него избор делата и творбите, свързани с него, заслужават по-лоша оценка. Ще кажеш, че става въпрос за обикновен патриотизъм - все пак Уотсън потвърждава невежеството на Холмс относно политиката. Не всички престъпления обаче са свързани с нея - фундаменталното чувство за справедливост трябва да стои над измерението на патриотизма. В последните години на Холмс се наблюдава неописуемо падение. Може пък, откакто двамата с Мориарти падат в онзи водопад511, което само по себе си беше доста странно, да се е променил напълно. Или пък англичаните да са измислили негов двойник, за да си правят реклама... А?
В този момент на вратата се почука странно заплашително. Различаваше се напълно от всички почуквания, които бях чувал. Без да дочака отговора ни, един едър мъж, облечен в най-обикновен костюм, грубо отвори вратата и застана пред нас.
Обърна се към мен и ме попита дали аз съм Митарай.
Отговорих стреснато, че не съм аз. При положение че оставаше само още един вариант, той се обърна към Митарай и, досущ като парвеню, което вади пачка пари, измъкна от вътрешния си джоб черен тефтер и с ниския си глас се представи като Такегоши.
Митарай се успокои и каза:
- Ето ти необичаен гост. Да не би някой от нас да е паркирал неправилно? - след което, макар и да не беше нужно, добави: - За първи път виждам истинска полицейска значка. Може ли да се възползвам от случая и да я разгледам по-добре?
- Ти май не знаеш кога да си затваряш устата - отвърна мъжът, при това доста остроумно за полицай. - Младите напоследък нехаят за правилата. Затова и сме постоянно заети.
- По нашите младежки правила вратата се отваря, след като отвътре са отговорили. Може да го запомниш за по-нататък. Защо си дошъл? Хайде по-бързо да се разберем и да не си пречим един на друг.
- Изненадан съм. Май не си знаеш мястото. На кого си мислиш, че говориш?
- Само на някого, който е голяма работа като теб. Искаш ли да спрем с безсмислиците? Кажи вече защо си тук. Ако искаш да ти гадая, трябва да те помоля да споделиш рождената си дата.
Инспектор Такегоши изглеждаше чака, сякаш е попаднал и напълно непредвидена ситуация. По едно време се зачуди дали да не отвърне, като разбие носа на глупака, който му опонира, но заплашителното изражение нито за миг не слезе от лицето му. В крайна сметка се отказа и попита:
- Сестра ми нали е идвала тук? Би трябвало Мисако да те е посещавала.
Тонът му беше непоносимо груб.
- А! - провикна се Митарай. - Това сестра ти ли беше! Изобщо не си приличате, нямаше как да се сетя. Средата явно доста променя хората, а, Ишиока.
- Не знам защо се е побъркала и е дошла при някакъв си гадател, ама би трябвало да е донесла едни бележки на баща ми. Не се прави, че не знаеш за тях!