- Не съм казал, че не знам.
- Зет ми днес ми каза. Това са много ценни улики за полицията, искам да ми ги върнете!
- Става, така или иначе, вече ги прочетохме, ама сестра ти дали е съгласна?
- Аз съм големият ѝ брат и ти казвам да ги върнеш. Сестра ми няма какво да се противи. Повтарям. Дайте ми бързо бележките!
- Изглежда, си разбрал за тях не пряко от сестра си, а от нейния съпруг. Да видим, хм, става сложно - дали волята на сестра ти наистина би била да ти ги отстъпя? Дали връщането им би отговаряло най-вече на волята на господин Такегоши? Поведението ти и начинът, по който отправяш молби към хората, са направо изящни.
- Добрите маниери си имат граници. Като си толкова нагъл, и аз имам една идея. Какво ще кажеш, а!
- Каква идея? Заинтригува ме. Добре че и ти можеш да произведеш мисъл. Така де, каква ти е идеята? Ишиока, този май иска да ни сложи белезници и да ни отведе.
- Пф! Много ти знае устата, а? Хич не си наясно как да се държиш в обществото. За младите вече няма никакъв етикет!
Митарай се престори, че се прозява.
- Значи, искаш да кажеш, че не съм толкова млад?
- Не се шегувам. Баща ми ще се обърне в гроба, ако типове като вас си играят на детективи с бележките му! Разследването на едно престъпление не е толкова забавно, колкото си мислите. Мястото се проверява пак и пак, поне сто пъти, докато не ти се изтъркат подметките, и после продължаваш да разпитваш свидетели и заподозрени.
- Да не би да имаш предвид разследването на Зодиакалните убийства?
- Зодиакални убийства? Ха! Що за име. Като заглавие на манга. Такива аматьори като вас имат навика, щом добият мижава известност, да се мислят за много готини и да се правят на велики детективи. Разследването не е забавна работа. Коства кръв, пот и много обикаляне. Да оставим това настрана, но материалите са необходими за същинското разследване, което провеждаме в момента. Това поне трябва да го разбирате. Елементарно е.
- Като те слушам, си мисля, че ще е най-добре инспектори да стават синовете на обущари. Не забравяш ли нещо много важно? За мозъка ти говоря. Не е ли най-необходимо сивото вещество? Откакто се появи, не спираш да затвърждаваш впечатлението ми, че у теб то сякаш е в недостиг. Точно на такива като вас бележките няма да са ви от никаква полза. Е, ще ви ги върнем. Мога обаче да се обзаложа, че и с уликите в тях някой като теб пак няма никакъв шанс да разреши случая. Иска ми се да дойда и аз. Така ще мога да видя как си търкаш подметките около нещо отпреди четиресет години. За този случай трябва да се фокусираш най-вече върху ей това тук, в главата, за което май не си чувал. Разбираш ли ме добре? В най-добрия случай внимавай да не се посрамиш.
- Брей! Какви ги плямпаш? Разследването преди всичко може да го извършва някой с подходящата подготовка и опит като нас. Не е забавно, че да се намесват и аматьори като вас.
- Няколко пъти вече говориш за „забавно“, но я ми кажи, аз споменал ли съм, че разследването на едно престъпление е забавно?
Искаше ми се да допълня, че няма да се сети, но не ми стигна смелостта. Мъжът с черната кожена значка излъчваше властност, с която сякаш обещаваше, че няма да се откаже лесно.
- На теб май ти се струва, че умствената дейност е по-лесна от обикалянето, което е доста наивно - продължи Митарай. - Трябва ти само да вървиш, за да си изтъркаш подметките.
- По умствена дейност не отстъпвам на никого! - изръмжа непримиримо инспекторът. - За пръв път обаче виждам някой толкова глупав и долен. Няма никакво обществено положение и се прави на гадател в крайните квартали на Токио - ти си най-обикновен лумпен! Само устата ти знае много, като на жена - онова било така, другото било иначе. Явно и с това се прехранваш. Нормалните хора обаче не сме като теб. Трябват ни реални факти. С твоите работи доникъде няма да стигнем. Всеки полицай би си навлякъл неприятности. Имаме си достатъчно големи отговорности. Та, успя ли? Да те питам, между другото - покрай измишльотините успя ли да постигнеш някакъв напредък по случая? А?
Митарай за пръв път се запъна в отговора си.
Увереното му поведение до момента в никакъв случай не служеше само за фасада, а дори и след тези думи не си пролича да е загубил непоколебимостта си, но за мен беше ясно, че вътрешно изпитва огорчение.
- Не, не още.
При тези думи на лицето на инспектор Такегоши за секунди се изписа триумф и той за пръв път се усмихна.
- Ха-ха! Затова ти казвам, че само се забавлявате. Не че очаквах много, ама като те чух как говориш, реших, че поне нещо може да ти е хрумнало. Виж се само какъв си зелен още.