- Каквото и да говориш, не чувам нищо повече от глупостите на някакъв некадърен чичка. Като цяло не ми пука, но има едно нещо, което ме тревожи. Като си тръгнеш сега със записките и ги прочетеш, ще вземеш толкова да се объркаш, че ще си като шимпанзе с калкулатор. И затова ще ти се наложи да споделиш всичко на колегите ти от участъка и заедно да ги мъдрите. Ти също служиш на някого, така че няма да можеш да го избегнеш. Ако успеете да намерите решението, тогава - браво, обаче силно се съмнявам колегите ти да разполагат с много повече сиво вещество от теб. По-вероятно е да се окаже, че просто си споделил на по-младите полицаи за опозоряването на стария им колега Такегоши Бунджиро. Което няма никакъв смисъл. Сестра ти е таяла точно тези притеснения и затова не е знаела как да постъпи. Господин Такегоши е можел да изгори бележките си. Не превръщай избора му във фарс. Искам да кажа, че няма да е голямо престъпление, ако разрешим случая по тези бележки и след това ги скрием. Едва ли и ти самият си мислел още утре да ги занесеш в участъка. Все пак така ще посрамиш паметта на баща ти. Няколко дни са нищо, а и ти можеш да четеш, така че вероятно смяташ известно време да се правиш, че размишляваш върху тях. Колко дълго мислиш да ги държиш в себе си?
- Около три дни.
- Дълги са, да знаеш. Три дни ще ти стигнат само колкото да ги прочетеш.
- Значи седмица. Повече няма как. Освен зет ми има още няколко души в участъка, които изпитват съмнения, че такива записки може да съществуват. Няма да успея да ги задържа след това.
- Добре, една седмица.
- Ей, да не мислиш...
- За една седмица ще разрешим случая! При всички положения ще сме достатъчно близо, преди всички да разберат за бележките.
- Ще трябва да посочите убиеца.
- Не ме ли чу? Да разрешиш случая, обикновено значи точно това. Е, може и да не ти доведем убиеца до вратата. Днес нали е 5-и, четвъртък - какво ще кажеш да изчакат до другия четвъртък, 12-и?
- Нa 13-и, петък, ще предстаня бележките в участъка.
- Тогава времето ни е ценно. Можеш да излезеш през същата врата! Между другото, ти си роден през ноември, нали?
- Да, сестра ми ли ти каза?
- То си личи. Така и така стана въпрос - роден си някъде между осем и девет вечерта. Ето ти бележките, а сега хайде - кръгом. Не ги губи, другия четвъртък ще трябва да ги изгорим.
Шумните стъпки на инспектор Такегоши, който слизаше по стълбите, кънтяха известно време, след като затръшна вратата.
- Мислиш ли, че беше разумно да изтърсиш нещо такова? - попитах Митарай с искрено притеснение.
- Какво по-точно?
- Че ще посочим извършителя до другия четвъртък.
Митарай доби сериозно изражение и не отговори. От това ми стана още по-неспокойно. В него има егоизъм, който понякога го кара да забравя за последствията.
- Признавам, че си по-умен от онзи инспектор, но нека те попитам - имаш ли някакви идеи или предположения?
- Едно нещо ми се върти в главата още откакто започна да ми разказваш за случая. В момента не мога да го обясня добре, но... определено си го спомням. Подобно на... Звучи малко странно, но знам за няколко събития, които напомнят на този случай. Нямам предвид загадки или друг очевиден паралел, а по-дребни, почти нищожни... само да си ги спомня... Може да се окаже, че все пак нямат абсолютно нищо общо. Което би било доста неприятно. Е, както и да е, така или иначе, имаме една седмица отгоре. Може поне да се пробваме. Между другото, случайно да си носиш портмонето?
- Да... Защо?
- Има ли пари в него?
- Ами...
- Има ли малко повечко? Така че да ти стигнат за четири-пет дни? Добре, аз отивам до Киото, искаш ли да дойдеш с мен?
- Киото?! Сега?! Стига, бе! Трябва да се приготвя, да завъртя няколко телефона по работа. Не мога да тръгна на момента само защото така си казал.
- Ясно, значи четири-пет дни няма да се виждаме. Жалко, не е нарочно обаче.
Веднага щом изрече това, Митарай ми обърна гръб и издърпа изпод бюрото си куфар. Аз, от своя страна, се паникьосах и се наложи да извикам следното:
- Идвам! Идвам и аз!
3.
Мисля, че в онзи момент Митарай най-накрая се зае сериозно със случая. Ако реши да се размърда, действа със скоростта на светлината. Взехме (по-скоро аз взех) само карта на Киото и книгата за Зодиакалните убийства и час и половина по-късно вече бяхме на път с влака-стрела.
- Как се получи така, че инспектор Такегоши дойде до студиото ти?
- На Ийда-сан вероятно ѝ е станало гузно, че ми е показала записките, без да е казала на съпруга си, затова в някакъв момент му е споделила. Той пък сигурно е почтен човек и е изпитал неудобство да крие толкова важна тайна от девера си.