- Май съпругът на Ийда-сан е честен мъж.
- Така изглежда. Другият вариант е онова шимпанзе да го е сграбчило за врата.
- Доста високомерен беше инспектор Такегоши, а.
- Всичките са такива. Като си размахат значката и си въобразяват, че всички веднага ще паднат на колене и ще започнат да им се подмазват. Като в сериала „Мито Комон“521. Въпреки че вече сме в двайсети век, още са убедени, че обратното би било непочтително. Е, той вероятно е имал бегла представа за съдържанието на бележките, така че би било логично да се възмути от факта, че абсолютно непознат, при това не много по-различен от лумпен, също ги е прочел. Само че не се е отървал от чертите на специалните полицейски части отпреди войната. Репутацията на цивилните полицаи може доста да пострада покрай тях.
- Да, а и не искаме да се показваме в такъв вид пред чужденците. Все пак ние, японците, се гордеем най-много точно с полицаите си.
- Такива полицаи като него има колкото щеш, но той е от особено надутите. Доста ценна личност. Стига ни от време на време да виждаме подобни индивиди и вече няма да сме способни да се изчистим от гадните спомени отпреди войната. Такива като него трябва да ги обявят за застрашен вид и да ги поставят под защитата на държавата.
- Ето защо самият Такегоши Бунджиро-сан и Ийда-сан не са искали да му показват бележките. Доста добре разбирам как са се чувствали.
След като изрекох това, Митарай ме погледна в очите.
- Еха... сигурно разбираш как се е чувствала и госпожа Мисако? С радост ще те изслушам.
- Моля?
- Как се е почувствала тя, когато е открила бележките?
- Не е ли ясно? Ако ги остави на надменния си брат, целият участък ще разбере за тайната на покойния ѝ родител, затова е дошла да се допита до теб и скришно да те помоли да разрешиш случая, така че баща ѝ да получи покой след смъртта.
Митарай се изсмя под нос и въздъхна.
- Колко си наивен само. Няма да се промениш. Защо тогава ѝ е трябвало да показва бележките на съпруга си? Скрила ги е от брат си и е решила да каже само на него, за да види дали няма да успее да разреши загадката. После обаче е преценила, че ще му е невъзможно. Не само че не е толкова способен, но и характерът му не би му позволил да онази невероятните факти в тайна. Затова е дошла при мен. Чула е от приятел, че ме бива в тази работа. На всичкото отгоре съм особняк, хората ме избягват и приятелите ми се броят на пръсти, така че шансът информацията да се разпространи е нищожен. По същата причина, в случай че успея да разреша загадката, ще ѝ е лесно да припише заслугата на себе си. Ако и аз не успея, значи се връща в началната си точка. На първо място, опозоряването на баща ѝ няма да се е разчуло. В никакъв случай не съм човек, който би постъпил по този начин. Ако обаче успея да намеря отговора - какво по-хубаво? Просто ще припише заслугите на съпруга си. Разплитането на толкова заплетен случай пред съвсем обикновен полицай като него при всички положения ще му открие пътя към поста на главен комисар. Нищо повече не е планирала.
Онемях.
- Така ли... Дали не извърташ прекалено много нещата? Тя не...
- Не изглежда лош човек ли? Нищо лошо няма в размишленията ми. За жените подобни кроежи са напълно нормални.
- Май имаш такова мнение за всички жени като цяло. Не е ли доста грубо от твоя страна?
- Щеше да е също толкова безсмислено да споря с Токугава Иеясу531за климатиците.
- Мислиш ли обаче, че всички жени са пресметливи същества?
- Напротив. Смятам, че на хиляда жени трябва да има поне една, която да е различна. Такава, която не мисли само за собствената си изгода, ами взема предвид и чуждата полза, без да очаква нещо в замяна.
- На хиляда?! - удивих се аз. - Не е ли прекалено?! Не си ли склонен да ги намалиш поне на десет?
Митарай се изсмя и отговори лаконично:
- Не съм.
Известно време след това не разговаряхме. Нямаше какво повече да обсъждам с него по темата. Не след дълго обаче Митарай проговори:
- Вече разполагаме с цялостната картина около случая. Дали обаче имаме всички необходими улики?
- Май пропускаме нещо.
- За втората съпруга на Хейкичи - Масако, е ясно. Родена е в Айдзу-Вакамцу, и двамата ѝ родителите са били в добро здраве по време на убийствата, за братя, сестри и други роднини не знаем - или? Макар че не ни трябват чак такива подробности. Иска ми се обаче да разбера малко повече за първата съпруга Тае, поне колкото и за Масако. Можеш ли да ми кажеш нещо за нея?
- Да, мога. Моминското ѝ име е Фуджиеда и е родена и израснала някъде около Ракушиша в Сагано, Киото.