- А, какво съвпадение. Тъкмо натам сме се запътили.
- Била е единствено дете, без братя или сестри. Вече като по-голяма, семейството ѝ се преместило в Имадегава, район Камигио, където са отворили магазин за текстилни изделия в стил Нишиджин541. Дали поради лош късмет или заради липса на далновидност у родителите, бизнесът не потръгнал. Положението се влошило, когато майката се разболяла и била повалена на легло. Тае нямала никакви роднини в квартала. Баща ѝ е имал по-голям брат, който по това време обаче пребивавал в Манджурия. След известно време майката починала и магазинът изпаднал в още по-лошо състояние, след което бащата казал на Тае да разчита на брат му и неговото семейство за помощ и от отчаяние се обесил. Много трагична история. Тае обаче не отишла до Манджурия, а по някакъв начин стигнала до Токио. Предполагам, че не е трябвало да връща дългове за магазина. Не се знае много за живота ѝ по онова време, но тогава е била на около двайсет.
- Може би се е отказала от наследството.
- Нима?
- Да. Така не наследява и дълговете.
- Ясно. Та, на около двайсет и две-двайсет и три е започнала да живее и работи в една галантерия близо до сегашния Токийски столичен университет, тогавашната Столична гимназия, а впоследствие, по ирония на съдбата, шефът ѝ предлага на Йошио, брата на Хейкичи, да се ожени за нея. Собственикът на магазина вероятно я е съжалявал - трудолюбива и невероятно добродушна е, така че - само предполагам де - е предложил на Йошио да се срещне с нея. Тогава е била на двайсет и три. Отначало предложението е прозвучало донякъде на шега, но собственикът го е изрекъл с такъв ентусиазъм, че Йошио вероятно е решил да я представи на брат си.
- После, тъкмо когато ѝ се сторило, че късметът ѝ се е усмихнал, се развела.
- Да, изобщо не ѝ е вървяло. Мисля, че след това е била готова да прекара целия остатък от живота си в магазина за цигари в Хоя. Звездите не са се подредили в нейна полза.
- Така е, по положението на звездите хората няма как да са равни. Знаеш ли още нещо за нея?
- Това е. Почакай, сетих се за онези кесийки шинген-букуро - сещаш ли се, малките торбички. Слагаш им една връвчица около отвора и ги затягаш, носят се заедно с кимоното. Хобито ѝ от дете е било да събира такива. С годините успяла да натрупа доста. Говори се, че докато семейството ѝ още е държало магазина за текстилни изделия, нейната мечта била да прави такива шинген-букуро и да ги продава. Мечтата на живота ѝ е била да си отвори магазин за малки кесийки в Ракушиша, Сагано, където е израснала. Явно го е споделила на някого от съседите си в Хоя. Преместването ѝ в Имадегава едва ли ѝ е донесло други хубави спомени за разказване.
- След убийството на Хейкичи и още повече след войната би трябвало да е получила поне някакво наследство? От продажби на картини или авторски права на книги?
- Явно не се е облагодетелствала. Разболяла се е и често е била на легло. Все пак е имала пари. Наемала е помощници, а и е можела подобаващо да се отблагодари за услугите от страна на съседите ѝ, така че поне е живяла спокойно. Само че не е имала близки, така че богатството ѝ се обезсмислило. Обещавала е, че ще даде почти всичките си пари на този, който успее да открие Азот.
- Все пак обаче е имала финанси и е можела да си отвори мечтания магазин в Сагано?
- Да, прав си, но се е притеснявала за здравето си, а и явно доста се е разбирала с хората от квартала в Токио - всички са били много отзивчиви и мили. Може би вече не е имала желанието да се премести в Сагано и да започне бизнес там, където не би познавала абсолютно никого. Плюс това вече е била на възраст. Така и не се връща в Киото. Умира в Хоя.
- Ясно... Какво става с нейното наследство?
- Тук идва интересната част. Малко преди Тае да почине, отнякъде се появява нейна племенница или втора братовчедка, тоест дъщеря на сина на брата на баща ѝ. Май излезе внучка. Била е от онова семейство в Манджурия, на което бащата е оставил Тае, след като се самоубива. Та, въпросната роднина особено предвидливо изниква точно в този момент и получава цялото наследство. Изглежда, Тае е написала завещание. Разбира се, момичето се е появило известно време преди тя да почине и се е грижела за нея до смъртта ѝ. Тае е разделила част от сумата поравно между съседите си. Затова всички са плакали, след като е починала.
- Имали някой, на когото още не е дала нари? Шегувам се. Хм, разбирам, с това ми се изясни ситуацията. Остана Томида Ясуе от „Медичи“. Знае ли се още нещо за нея?
- За Ясуе няма много други подробности. Само, че идва от добро семейство.
- Добре, тогава ми разкажи малко повече за съпругата на Йошио - Фумико.