- Моминското ѝ име е Йошиока. Имала е по-голям брат и е родена в Камакура - запознал ги е един приятел на Йошио, който му е бил длъжник. Семейството й се е занимавало с някакъв будистки или шинтоистки храм. Да навляза ли в повече детайли?
- Не, няма нужда. Случайно да е жертва с драматично минало?
- Не бих казал. Обикновена жена е.
- Добре, значи няма нужда.
Дълго след това Митарай стоеше, подпрял глава на дланта си, и размишляваше, загледан в мрака отвъд прозореца. Във вагона беше светло, затова на тъмните прозорци играеха дразнещите отражения на вътрешността му. Нощната гледка отвън, която би трябвало постепенно да изостава зад нас, почти не се виждаше. От моето място Митарай, който беше забил лице в прозореца, изглеждаше така, сякаш се е загледал в търбуха на тъмна пещера.
- Вижда се Луната - рече той внезапно. - И звездите започнаха да светят по-ярко. Вече сме далеч от обвития в смог град. Виж! Онази точка, която не блещука, точно встрани от Луната, е Юпитер. Ако решиш да търсиш планетите, най-добре се ориентирай по Луната. Едва ли има човек, който да не може да разпознае къде се намира тя, като погледне към небето. Днес сме 5 април, Луната е в Рак. Съвсем скоро обаче ще се премести в Стрелец. В момента Юпитер също е в Рак, на около двайсет и девет градуса, затова са толкова близо една до друга. Нали съм ти обяснявал как Луната се движи също като планетите? Прекарвам всеки ден в подобно преследване на движенията на звездите и често изпитвам празнота, свързана с нашите незначителни дела на тази планета. Стремежът на онези на върха да притежават малко повече от останалите няма как да ме привлече. Вселената постепенно се измества подобно на механизма на гигантски часовник. Нашата планета е просто едно от зъбчетата на невидимото колелце в един от ъглите на този часовник. Ние, хората, играем ролята на бактерии, които са се установили на върха на това зъбче. Същите тези хора се радват или натъжават от нищожни неща - докато са мигнали, и животът им е минал, но въпреки това го прахосват насред непрестанна врява. На всичкото отгоре мижавите им размери им пречат да обхванат часовника в неговата цялост и ги правят горделиви - заблуждават се, че големият механизъм не им влияе по никакъв начин. Колко комично. Винаги ми идва да се разсмея, като си го помисля. Какво ще постигне една бактерия, като си спести дребна сума пари? Не е като да си ги вземе със себе си в ковчега. Защо хората са склонни да си губят ума по толкова глупави неща?
Митарай се изкиска.
- Има само една бактерия, която може да се прехласне по нещо още по-глупаво. Сегашното ни пътуване към Киото е причинено именно от съревнованието ни с тази въздебела бактерийка, наречена Такегоши.
Думите му ме разсмяха.
- Хората трупат грехове и умират - каза отново Митарай.
- Между другото, какво ще правим в Киото? - сам се изненадах от себе си, задето още не бях задал този важен въпрос.
- Ще се видим с Ясукава Тамио. Нали и ти искаш да се срещнеш с него?
- Да, искам.
- Щом през 1936 година е бил на около двайсет, сега би трябвало да е на около седемдесет. Как тече времето само. В случай че още е жив, разбира се.
- Да, годините летят. Ала само за това ли отиваме в Киото?
- Като за начало, да. Пък и отдавна не съм ходил там, а и искам да се видя с един приятел. Ще ви запозная, много е свестен. Преди малко му се обадих, така че би трябвало да дойде да ни посрещне. Готвач е в „Джунсей“ - един ресторант до храма Нандзенджи. Тази вечер ще отседнем в неговия апартамент.
- Често ли ходиш до Киото?
- Да. Дори съм живял там. В Киото идеите ми хрумват учудващо лесно.
III
ПО СЛЕДИТЕ НА АЗОТ
В момента, в който слязохме на перона, Митарай ме стресна с вика си:
- Ей, Емото!
Видях как висок мъж, подпрян на една от колоните, се сепна, след което бавно се доближи към нас.
- Отдавна не сме се виждали - каза Емото, докато се здрависваше с Митарай. - Как вървяха нещата при теб през цялото това време?
Митарай се ухили.
- Доста години минаха. Не бих казал обаче, че всичко е перфектно - отговори той, преди да ме представи.
Емото сподели, че е роден през 1953 година, което ще рече, че беше на около двайсет и пет. На ръст достигаше метър и осемдесет и пет. Работеше като готвач, затова и косата му беше много късо подстригана, а в излъчването му имаше някаква отнесеност.
- Нека да ви взема багажа. А, малко неща сте си донесли.
- Да, тръгнахме веднага, щом ни хрумна - признах аз, а Емото отвърна, че разбира.
- Тъкмо можете да се порадвате на цъфналите вишни - рече той на Митарай, при което чудакът възкликна: „Вишни ли?“, сякаш изобщо не се бе сетил за това.