- Вишните, и още как. Мисля, че Ишиока ще се възползва - допълни гадателят.
Апартаментът на Емото се намираше в Ниши Киогоку. Казано в стила на периода Хейан - пада се в ъгъла на югозападните полета, в долния ляв ъгъл на Киото според картата.
Докато се возехме в колата му към неговия дом, през цялото време наблюдавах нощната гледка навън. Като за Киото очаквах редици стари къщи, но по пътя нямаше такива - зад нас оставаха неонови табели и модерни сгради със светещи квадратни прозорци. По нищо не се различаваше от Токио. Бях в Киото за първи път.
Апартаментът на Емото се състоеше от кухня и две стаи и двамата с Митарай трябваше да спим един до друг в едната от тях. Това също ми беше за първи път.
Митарай заяви, че утре щял да бъде тежък ден, затова да сме си лягали по-бързо, след което пъргаво се шмугна във футона551. От съседната стая Емото се провикна, че ако трябва, ще ни остави колата, а Митарай му отговори, завит презглава, че няма да се наложи.
На другата сутрин се отправихме към Шиджо Каварамачи с влак. Според Митарай адресът на Ясукава Тамио от бележките на господин Такегоши Бунджиро се намираше съвсем близо до гарата в Каварамачи.
- Знаеш ли как да намираш адреси в Киото, например този на Ясукава Тамио - район Накагио, улица „Томикоджи“, „Рокаку Агару“?
- Не. По-различно ли е от Токио?
- Да. И там си има специфични адреси, но в Киото като цяло се използват такива като горния, което се дължи на факта, че улиците се пресичат като линиите на дъска за Го. Мястото се определя от името на съответната улица, като координатна система. Според този начин на определяне на адресите първата улица - „Томикоджи“, минава пред дома в посока от юг на север. Втората - „Рокаку“, обозначава най-близката до мястото улица, която върви от изток на запад562.
- Аха...
- Веднага ще ти го демонстрирам на живо.
Слязохме на последната спирка на влака и се изкачихме по стълбите.
- Този квартал се казва Шиджо Каварамачи и е най-оживеното място в Киото. Нещо като Гиндза и Яесу в Токио - дори може да се каже, че във вътрешността му е по-многолюдно, отколкото около гарата. И в Хирошима донякъде е така. Тук е второто най-мразено място от феновете на Киото.
- Защо?
- Защото не пасва на града.
Изкачихме се по едно каменно стълбище, излязохме на улицата и разбрах какво искаше да каже Митарай - нямаше никакви дървени постройки, само залепени една до друга големи съвременни сгради. Напомняше на Шибуя. В коя посока ли бяха разположени всички онези характерни за старата полица места oт снимките и картичките? Струваше ми се, че се намирам в съвсем различен свят.
Митарай вървеше малко по-напред с бърза стъпка. Пресякохме кръстовището и започнахме да се движим успоредно на едно поточе. Беше толкова плитко, че се виждаха дори камъните, подредени на дъното му. Тук-таме се люлееха водорасли. Водата беше поразително чиста.
Мисля, че по това Киото се различава от Токио. Около Гиндза или Шибуя няма чак толкова бистри поточета. Водата поглъща сутрешните лъчи, а повърхността ѝ кара отраженията им да блещукат по каменните стени около коритото.
- Това е река Такасе - съобщи Митарай.
Той разказа, че реката е създадена като канал, по който търговците да пренасят стоките си, но на мен ми се стори прекалено плитка за целта - една лодка с три чувала ориз би докоснала дъното. Може пък нивото да е намаляло, след като са спрели да се движат по нея.
- Така, пристигнахме - обяви Митарай.
- Какво е това?
- Китайски ресторант. Първо ще се подкрепим тук.
Докато се хранехме, размишлявах за Ясукава Тамио, с когото ни предстоеше да се срещнем. Трябваше вече да е на около седемдесет, така че дори и преди да е имал семейство, вероятно вече водеше усамотен живот. Колкото и да беше съмнителен, все пак не е бил набеждаван за убиец и сигурно нищо не смущаваше съществуването му. Въпреки всичко си представях нещо като скитник, който е задрямал с бутилка алкохол до себе си.
В книгата за Зодиакалните убийства, която бях взел, ставаше дума и за него, така че едва ли щяхме да му бъдем първите посетители. В неговите очи несъмнено щяхме да сме неканени гости. Аз обаче се бях разпалил от мисълта да извлека от думите му доказателство, че Умедзава Хейкичи не е бил убит. Какво ли мислеше да го пита Митарай?
Търсеният от нас адрес се намираше точно до ресторанта.
- Това е „Томикоджи“. Ето там е „Рокаку“, значи е някъде тук - каза Митарай, застанал насред улицата. - Ако тръгнем натам, ще сме по-близо до „Санджо“.
Докато говореше, започна малко по малко да се придвижва напред.