Веднага щом чух това, се вцепених.
- За кого става въпрос?! С кого се е виждал? Казвал ли е? Дали не се е срещал с Умедзава Хейкичи?
- Може би. Говореше само за пари, но мисля, че съм чувала това име. През повечето време обаче ръсеше само пиянски брътвежи. Като нищо по онова време да е взимал метамфетамини или морфин. Сякаш му се привиждаха разни неща.
- Има вероятност обаче наистина да се е виждал с Хейкичи, ако е бил жив. В случай че приемем обратното, много от детайлите около Зодиакалните убийства ще останат необясними.
Вдъхнових се да ѝ разкажа идеите си. С Митарай го бяхме обсъждали няколко пъти, така че можех да го обясня гладко и ясно. Осведомих я, че трупът на Хейкичи е бил без брада, че Кадзуе е вкарала Такегоши Бунджиро в капан, че само Хейкичи е имал мотив да убие момичетата.
В разрез с моето въодушевление обаче тя сякаш не се вълнуваше толкова. От време на време полюшваше детето на гърба си. Косата ѝ беше хваната на кок, а вятърът, подухващ към нас през реката, развяваше кичурите, които бяха паднали на челото и бузите ѝ.
- Баща ви не е ли споменавал нещо за Азот? Да е разказвал за нея или пък да е споменавал, че я е виждал...
- Струва ми се, че може и да съм чувала за това, но бях много малка... Имам чувството, че съвсем наскоро чух името на Умедзава Хейкичи, само че нищо, свързано с него, не ме засяга. Не съм се интересувала от темата. Само като чуя за този човек, и ми става неприятно. Нямам хубави спомени. По едно време, когато въпросният случай беше набрал популярност, всякакви странни хора идваха да се виждат с баща ми. Веднъж, когато се прибирах от училище, някакъв непознат стоеше вътре в стаята ни до обувките. Живеехме в едно-единствено тясно помещение и само като си помислих, че може да е разгледал всичко вкъщи, ми стана наистина гадно. Още си спомням чувството... Една от многото причини да се преместим в Киото.
- Разбирам... Доста неща са ви се струпали... Дори не мога да си представя. Значи и аз съм ви се натрапил.
- Не, не исках да кажа това. По-скоро аз се държах грубо предния път.
- Майка ви починала ли е?
- Разведоха се. Не можеше да търпи баща ми. Казваше, че иска да ме вземе със себе си, но баща ми отказваше да ме пусне. Освен това изпитвах съжаление към него, та реших да остана. С мен се държеше добре. Нито веднъж не ме е удрял. Стана много злощастен човек, след като повече не можеше да върши любимата си работа. Животът ни определено беше мизерен, но по онова време повечето хора едва се справяха, а като нищо да е имало и по-окаяни семейства...
- Имал ли е баща ви приятели, с които да е бил особено близък?
- Разни комарджии или познати от баровете, но ако става въпрос за наистина близък приятел, имаше само един. Казва се Йошида Шусай. Не че бяха толкова близки, по-скоро баща ми му се възхищаваше.
- Какъв човек беше той?
- Занимаваше се с гадаене, нещо от рода на китайските четири стълба на съдбата. Мисля, че е с десет години по-млад от баща ми. Преди е живял в Токио и май са се запознали в някакъв бар.
- В Токио ли?
- Да.
- Значи Тамио-сан се е интересувал и от гадаене?
- Не знам, може би... Не мисля, че е бил чак толкова запален. Струва ми се, че се е сближил с Йошида-сан по-скоро защото неговото хоби е било да прави кукли.
- Да прави кукли ли?
- Да, затова вероятно са им вървели разговорите. Баща ми реши да се премести в Киото, след като и той по някаква причина се премести тук.
Йошида Шусай, значи... Появи се още един човек, когото трябва да вземем предвид.
- Казвали ли сте за това на полицията?
- Полицията ли? Нито веднъж не съм говорила с полицията за нещо, свързано с баща ми.
- Значи вероятно не знаят за този Йошида-сан? А споменавали ли сте за него на някого от хората, идвали да търсят баща ви?
- Трудно може да се каже, че дори съм си говорила с тях. Днес ми е за първи път.
Както си вървяхме рамо до рамо по брега на река Йодо, слънцето неусетно се беше наклонило и лицето ѝ се беше превърнало в силует, така че не можех да различа изражението на него. Трябваше скоро да се разделим.
- Вие какво мислите по въпроса? Преди да потеглим в различни посоки, искам да ви попитам - смятате ли, че Умедзава Хейкичи наистина е умрял? Също така, дали някой е направил Азот? Какво е било мнението на Тамио-сан?