На следващата сутрин, когато се събудих, футоните и на двамата бяха празни. Това не беше добре. Не успях да предам на Митарай уликите, които бях научил от Като-сан. Нощес не можах да заспя от вълнение.
Какво пък, можех и сам да се опитам да разреша случая. Разбира се, нямах против и двамата с Митарай да го разгадаем.
Станах, измих се и веднага се насочих към гара Ниши Киогоку, където хванах влак за гара Карасума. Вече знаех пътя и можех да стигна по-бързо до дома на господин Йошида. Часовникът ми показваше малко след десет.
Приплъзнах стъклената врата на входа и се извиних, че влизам. В този момент отвътре със ситни крачки пристъпи възрастна жена с кимоно. Може би беше съпругата му. Попитах я дали това е домът на Йошида-сан и обясних, че съм дошъл, след като съм говорил с дъщерята на Тамио-сан.
Изисканата дама отговори, че мъжът ѝ не си е вкъщи от вчера, което ме отчая.
- Разбирам. А къде бих могъл да го потърся?
- Каза, че отива до Нагоя. Спомена също, че ще се прибере днес, затова привечер може би вече ще си е тук.
Попитах я за телефонен номер и предупредих, че ще звънна пак, когато господин Йошида си е у дома, а след това ще ги посетя отново.
Нямаше какво повече да направя и се изпълних с разочарование. Реших да повървя на юг по течението на река Камо.
Интересното е, че онази част от река Камо, където се разхождах тогава, се изписва с различни йероглифи. Малко по на юг се слива с река Такано и двете образуват общо течение, което вече представлява другата река Камо. Районът около мястото, където реките се вливат една в друга, се нарича Имадегава и е кварталът, в който родителите на Тае, първата съпруга на Хейкичи, са отворили неуспешен магазин за текстил.
Покрай тези мисли отново си спомних за случая. Митарай беше обещал на инспектор Такегоши, че ще го разрешим в рамките на седмица, но какво точно имаше предвид? Да измисли някакъв трик, ако изобщо е имало такъв, и да го използва, за да разобличи убиеца ли? Писменото обяснение едва ли би задоволило Такегоши. Без никакви доказателства ще е трудно да се докаже каквото и да било. Стига извършителят да е жив, ще трябва да разберем къде живее, да отидем до дома му, да го срещнем и да се убедим с очите си, че още е жив.
Денят е 10-и, петък. Остават още три дни, ако броим и днешния, затова трябва в рамките на денонощието да сме открили името на убиеца. Той може да броди къде ли не, дори извън Япония. Ако приемем, че се укрива някъде в страната, може да е избрал Ваканай, може и да е в Окинава721. Трябва да имаме на разположение следващите два дни за неговото издирване.
Вероятността да са ни нужни повече от два дни обаче продължава да е голяма. Все пак става въпрос за случай отпреди четиресет години. Да не говорим, че би било най-добре в четвъртък да се върнем в Токио, да разкрием на инспектор Такегоши и Ийда-сан отговора на загадката, след което да изгорим записките на баща им. В сряда непременно трябва да стигнем до отговора, за да може вечерта да тръгнем обратно за Токио. Наложително е Митарай да разплете случая днес, иначе няма надежда.
При мен едва ли щеше да протече толкова гладко, но и аз си поставих краен срок. Ако научех от Йошида Шусай, че Хейкичи е жив, което ще рече, че той е извършителят, щях да разбера къде последно са се срещнали. Едва ли щях да науча адреса му и за два дни да открия Хейкичи.
Времето вървеше ужасно бавно - стана два следобед. Влязох в една телефонна кабина, където набрах номера на семейство Йошида. Още беше рано. Съпругата му учтиво се извини. Нямаше да е удачно да звъня твърде често, а и ако всеки път ми поднасяха извиненията си по този начин, щеше да ми стане неудобно. Реших да чакам до пет.
Поседях на оградата на парка с изглед към река Камо, обиколих няколко книжарници, след което влязох в кафене с витрина, обърната към улицата, и прекарах оставащите два часа там. Щом зърнах, че часовникът на заведението показва пет без десет, не издържах и се хвърлих към телефона.
Оказа се, че господин Шусай си е вкъщи. Тъкмо се беше прибрал. Казах, че веднага тръгвам натам, и затръшнах слушалката.
По думите на Като-сан Йошида Шусай беше около шейсетгодишен, но имаше лъскава, изцяло посивяла коса и ми се стори, че беше поне на седемдесет.
Започнах да му обяснявам ситуацията още на вратата, но той ме покани да вляза в стаята за гости. Нервно се настаних на дивана, към който ме насочи, и продължих разказа си. Заявих, без да споменавам името на господин Такегоши, че миналия месец е починал бащата на моя стара приятелка, която е намерила в кабинета му бележки, след което разказах накратко за какво става дума в тях.
Признах, че искам да разгадая случая в името на починалия баща на моята приятелка. Накрая обясних още веднъж любимата си теория, че ако Хейкичи не е бил жив, то Зодиакалните убийства няма как да бъдат обяснени.