- И така се срещнах с дъщерята на Ясукава Тамио-сан, който явно е смятал, че Умедзава Хейкичи още е жив. Затова реших да се срещна с вас и да попитам дали не ви е разказал по-подробно какво мисли по въпроса. Вие какво мислите за версията, според която Хейкичи е оживял? Също така смятате ли, че Азот е била завършена?
Йошида Шусай през цялото време ме слушаше със сериозно изражение, облегнат на дивана, по щом приключих, каза само, че историята е доста интересна. Загледах се по-внимателно в лицето му и забелязах, че под лъскавите сиви коси имаше тънък издължен нос, леко вдлъбнати бузи и поглед, който на моменти добиваше изключителна острота, а друг път - нежност. Имаше наистина пленително изражение. Не беше дебел, а като за възрастен човек доста се извисяваше. Не познавах характера му, но за толкова необичаен мъж едва ли можеше да се намери по-подходящ външен вид.
- Веднъж в миналото се опитах да гадая за този случай. За смъртта на Хейкичи нещата обаче бяха петдесет на петдесет и така и не успях да получа ясен знак. В момента обаче мисля, че по-скоро има четиресет на шейсет шанс да е умрял. Що се отнася до Азот, моето хоби е да правя кукли. При положение че някой е положил толкова усилия и е извършил подобни убийства, на негово място бих направил Азот. Макар че това противоречи на предишните ми думи.
В този момент съпругата му ни донесе поднос с чай и сладки, за което благодарих и на няколко пъти се поклоних. Усетих се, че бях дошъл с празни ръце, и ми стана неудобно. Май бях прихванал някои от недостатъците на Митарай.
- Изключително много бързах и дойдох с празни ръце. Много съжалявам... - извиних се аз, а Йошида Шусай се разсмя и ме помоли да не се притеснявам за такива неща.
Тогава за пръв път огледах стаята за гости. Когато дойдох, бях разпален като бик, който излиза да се бори с някой матадор, и не можах да ѝ обърна внимание. Освен всичките книги за гадаене имаше и най-различни по размер кукли - някои изглеждаха дървени, но имаше и много, които сякаш бяха ог пластмаса. Имаха доста реалистичен вид.
Направих комплимент за майсторски направените кукли (наистина бяха направени невероятно умело) и известно време поговорихме за тях.
- Тези пластмасови ли са?
- От FRP731са.
- Разбирам... - сепнах се, когато възрастният мъж спомена тази дума на английски.
- Как се запалихте по правенето на кукли?
- Малко е трудно за обяснение, но преди всичко се интересувах от хората. Както и да го кажа, някой, който не споделя същите интереси като мен, трудно ще ме разбере.
- Преди малко споменахте, че на мястото на извършителя бихте направили Азот - толкова ли сте запален по куклите?
- По-скоро съм омагьосан от тях. Всъщност куклите са като черупки за хората. Трудно е за обяснение, но когато ми се стори, че се справям добре, докато правя някоя кукла, усещам как тялото, до което се докосват пръстите ми, все повече и повече се изпълва с душа. Много пъти съм изпитвал това чувство. В известен смисъл, да правиш кукли, е плашещо. Може да се окаже, че създаваш труп. От тази гледна точка ми се струва, че „запален“ е евфемизъм. Японците например са хора, които в историята си на всяка цена са избягвали да правят кукли. Очевидно е, погледнем ли назад към миналото. Има ги така наречените ханива741, но те са създавани като буквален заместник на човека. Доста е абстрактно, но се различава от идеята на куклите и скулптурите. Не само статуите, но и портретите са изключително рядко срещани в японската история. Ако разгледаме Древна Гърция или Римската империя, ще се натъкнем на множество изображения на различни герои и държавници. Всички техни творби, изобразяващи известни личности, са запазени. Ако обаче искаме да разберем как са изглеждали японските държавници, какво можем да направим? Портрети се намират, но статуи и скулптури няма никакви, освен на Буда. Това не се дължи на липсата на технология, а на страха, че душите на хората могат да бъдат изсмукани. Затова дори и картините са малко. Струва ни се, че не са, но всъщност е така. По тази причина майсторите на кукли е трябвало да работят тайно. За тях не е било просто развлечение, а сериозен труд, в който са влагали цялото си тяло и душа. Работа на живот и смърт. Чак през периода Шова правенето на кукли е започнало да се практикува като хоби, за удоволствие.
- Разбирам. Тогава Азот...
- Това е, разбира се, абсолютен еретизъм. Самата идея. Куклите са кукли точно защото се правят от нещо, различно от човешка плът. За тях не бива да се ползват човешки части. Само че, както споменах преди малко, в историята на Япония правенето на кукли поначало е работа, свързана с мрачен, потиснат душевен свят. Затова мога да си обясня зараждането на подобна идея, все пак и аз съм японец. Всеки на моята възраст, който поне веднъж в живота си е пробвал да направи кукла, би го разбрал. Определено би изпитал чувството. Да го извършиш обаче... това е съвсем различен въпрос. Не говоря дори от морална гледка точка - във фундаменталните идеи на майсторите телосложението на куклите се различава от човешкото.