Смятам обаче, че за една творба е необходима и техника. Мисля, че картината непременно трябва да се различава от тухлената стена, нацапана с кал от дете. Досадните авангардисти ме впечатляват много по-малко от следите от гуми, останали по паважа след катастрофа. Мощната енергия на дирята върху асфалта, пропилите се в пътя капки кръв, наподобяващи алени цепнатини, тънките тебеширени линии, които умело им контрастират... Всичко това съвършено отговаря на идеята за творба. След Моро и Ван Гот във вдъхновенията ми на трето място се нареждат подобни гледки.
Замалко да забравя. Друго исках да кажа, като написах, че съм стар. Харесвам и скулптури, но повече ме впечатляват куклите. Метална скулптура, която показва човешко тяло, направено от жици, ми прилича просто на купчина желязо. Прекалено авангардните произведения като цяло не са за мен.
Веднъж, когато бях млад, в един магазин близо до Столичната гимназия попаднах на невероятна жена. Беше манекен, но не можех да спра да мисля за нея и всеки ден заставах пред витрината, за да я наблюдавам. Винаги когато имах някаква работа до близката гара, се стараех да минавам покрай нея, дори и да се наложеше да се отклоня от пътя си - случвало се е да ходя да гледам манекена по пет-шест пъти на ден. Това продължи повече от година, така че я бях виждал във всяка възможна светлина - с лятното ѝ облекло, зимните ѝ дрехи, та и с пролетните ѝ рокли.
Ако това се случваше сега, щях да откупя куклата от собственика, без изобщо да се двоумя, но тогава бях просто дете, при това изключително срамежливо, поради което дори не ми хрумваше да вляза в магазина и да попитам. Освен това нямах и много пари.
Цигареният дим ми е неприятен, а бръщолевенето на пияниците ме дразни, затова почти не стъпвам в барове, но напоследък взех често да посещавам едно заведение, което се казва „Какиноки“. Причината е, че сред редовните им клиенти е управителят на работилница за манекени.
Веднъж, когато бяхме вече пийнали, му разказах моята история. След това той ми показа работилницата си, но, разбира се, нито Токие беше там, нито имаше манекен, който да притежава и частица от нейното обаяние. Не мога да го обясня добре, но вероятно повечето хора не могат да направят разлика между Токие и куклите от работилницата, било то по изработката на лицето или формата им. За мен обаче те са коренно различни. През моята призма стойността им е толкова противоположна, че все едно сравняваме перлен пръстен с кръгла жичка.
Малко се увлякох - тайно кръстих манекена Токие. Избрах това име, защото лицето ѝ леко ми напомняше за една известна на времето актриса, която се казваше така. Напълно се влюбих в куклата и, ако трябва да се изразя по-модерно, и насън, и наяве винаги виждах лицето ѝ пред очите ми. Написах много стихове, посветени на нея, и започнах скришом да рисувам картини с мисълта за нейните черти. Вероятно в тях се крие отправната точка на моя творчески живот.
Непосредствено до нейния магазин се беше разположил търговец на сурова коприна и през цялото време идваха каруци, които караха стока. Предоставяха ми удобно прикритие, понеже се преструвах, че гледам тях, докато всъщност наблюдавах Токие. Елегантните ѝ черти, кестенявата ѝ, като че ли твърда коса. Разкошните ѝ пръсти, които сякаш всеки момент щяха да се пречупят. Извивката от коленете до глезените ѝ, показваща се изпод полата - дори сега, тридесет години по-късно, често си спомням нейната фигура.
Веднъж я видях гола зад стъклото, докато ѝ сменяха дрехите. По-силна възбуда от тази, която изпитах тогава, не съм усещал в отношенията си с нито една жена. Краката ми толкова се разтрепериха, че ми беше трудно дори да стоя прав. След това дълго време не можех да проумея смисъла или пък ползата от това една жена да има срамно окосмяване и полови органи.
За пореден път осъзнавам колко много аспекти от живота ми са повлияни от Токие. Те са просто безбройни. На първо място - харесвам жени с по-твърда коса. Също така намирам немите за изключително обаятелни. Много често ми се е случвало да ме привличат тела, които с лекота излъчват усещане за неподвижност, типично по-скоро за растенията.
По-добре от всеки съзнавам противоречието с вече описаните ми творчески предпочитания. Дори и на мен самия понякога ми е странно. Фактът, че харесвам едновременно и Ван Гог, и Моро - художници с напълно различен стил, също говори за необичайните ми разбирания. Ако не бях срещнал Токие, възгледите ми за изкуството може би щяха да са по-праволинейни.
Първата ми съпруга Тае прилича точно на жена с нещо растително в нея, като кукла. Другият творчески пламък в мен обаче желаеше Масако.