- Толкова хубаво място ли е?
- Нa мен ми харесва. Нe знам как ще ви се стори на вас, младите.
- Ще се върна към предишния ни разговор, но, Йошида-сан, какво мислите за думите и идеите на Ясукава-сан? Не ги ли приемате за възможни?
Той отново се разсмя леко.
- Това са фантазии на един луд. Най-малкото, не трябва да се вземат насериозно.
- Той е продължил да ви следва, дори и след като сте се преместили в Киото, нали?
- Хм... Струва ми се.
- Не бяхте ли особено близки?
- Често ме посещаваше - и тук, и в ателието ми. Не трябва да се говори лошо за починалите, но преди да умре, беше станал още по-странен. Превърна се в жертва на цялата мания около Зодиакалните убийства. Може да има и много други като него в Япония, но той сякаш вярваше сляпо, че от небето му е отредена задачата да разкрие истината за убийствата. Малко да се сближиш с него, и веднага почва да ти говори само за това и да спори. Направо си беше болен. Непрестанно носеше шишенце уиски в джоба си. Често го предупреждавах, че вече е стар за такива работи, но все пак браво на него, че спря поне цигарите. Само че винаги, когато гостуваше у нас, говореше на приятелите ми за убийствата, надигайки уискито, така че от един момент нататък те просто си тръгваха, щом го видеха. Постепенно станах малко недружелюбен към него и преди да умре, вече почти не ме посещаваше. Въпреки това от време на време идваше - най-често в деня, след като е сънувал нещо интересно, за да ми разкаже всички детайли. Разказът му обаче винаги се оформяше като бълнувания, за които е трудно да се прецени дали са сън или реалност. Не знам дали и това го беше сънувал, но се стигна дотам да твърди, че един от моите приятели е Умедзава Хейкичи. Напълно вярваше в това - всеки път, щом го видеше у нас, падаше на колене да му се кланя, дори се унижаваше да показва уважение към него, казваше му, че отдавна не са се виждали и така нататък. Въпросният човек имаше на едната си вежда, ето тук, белег от изгаряне, което за Ясукава представляваше неоспоримо доказателство, че той е Хейкичи.
- Защо белегът е бил доказателство за самоличността му?
- Не знам. Има някаква собствена логика, предполагам.
- Още ли поддържате връзка с този ваш приятел?
- Да - един от най-близките ми. За него говорех преди малко, когато споменах, че имам приятел в Мейджи Мура.
- Как се казва?
- УмедаХачиро.
- Умеда?!
- И Ясукава се беше хванал за това - пише се със същия йероглиф за „уме“ като в името на Хейкичи, значи бил същият човек. Районът около гарата в центъра на Осака се казва Умеда, така че всъщност не е толкова рядко срещана фамилия в Кансай.
И въпреки това, помислих си аз. В онзи момент ме вдъхнови не толкова фамилията, колкото името Хачиро791. Жертвите на Зодиакалните убийства - Хейкичи - така де, или някой, който много прилича на него, шестте момичета и Кадзуе не правят ли общо осем мъртви?
- Умеда не е ходил в Токио. Освен това е и с няколко години по-малък от мен. Прекалено млад е за Хейкичи.
- С какво се занимава той в Мейджи Мура?
- Там има малка полицейска станция, която преди е била на улица „Шичиджо“ в Киото. Явно е построена през периода Мейджи, та - пуснал си е брада, носи сабя и стои там по цял ден, като се прави на полицай от онова време.
В този момент реших, че ще трябва да се отиде на място. Йошида Шусай обаче долови мислите ми и рече:
- Ти си решаваш дали да ходиш до Мейджи Мура или не, но трябва да знаеш, че Умеда няма нищо с Хейкичи. Възрастта им е различна, както вече казах, а Ясукава вероятно го е объркал с младия Хейкичи, когото е виждал в Токио. Съвсем е забравил за времевата разлика. Освен това Хейкичи е бил с доста интровертен и мрачен характер, а Умеда е изключително ведър човек - най-голямо удоволствие в живота му доставя да забавлява хората. Хейкичи също така е бил левичар. Умеда не е такъв - той е десничар.
След тези думи благодарих любезно и си тръгнах от къщата. Съпругата на Йошида излезе отпред, каза, че е било удоволствие за тях, и се поклони учтиво.
Самият той нахлузи чифт гета, дойде да ме изпрати до улицата и ме информира, че ако реша да ходя до Мейджи Мура, вече били с лятно работно време и затваряли в пет следобед, така че често се случвало някой от Киото или Осака да отиде към три-четири часа и да не успее да разгледа хубаво. Каза ми също, че сутрин отваряли в десет, за което също трябвало да внимавам, а ако искам да разгледам цялото селище, ми били нужни поне два часа.