На лицето на Умеда се изписа изненада едва когато чу името на Йошида. Тогава му разказах за трети път, досущ като пътуващ търговец, историята, с която бях свикнал до болка - за Като-сан, Йошида-сан и така нататък.
Облечен във впечатляващите си дрехи, той държеше с две ръце метлата и ме слушаше търпеливо. След като направих пауза, ме подкани да вляза с него в полицейския пункт.
Покани ме да седна на стол, след което придърпа за себе си един по-официален с колелца и започна да разказва:
- Да, имаше един Ясукава. Помня го пияницата. И той умря май. Ако се беше преместил тук, можеше и да поживее повечко, язък за него. И въздухът е хубав, няма и толкоз работа. И храната си я бива. Само да можеше да се пие през деня, направо щеше да е рай за него... Хубав костюм имам обаче. Като малък си мечтаех за такъв. Хванех ли веднъж сабя, бях готов да стана всякакъв, че и чиндоня831. Дълго го исках и после ми падна като гръм от ясно небе, макар да имах и други варианти - машинист, ватман, можех да стана всякакъв. Накрая измолих тукашните и ми дадоха да стана полицай.
Нямаше как да не изпитам леко разочарование, докато слушах Умеда. Беше доста далеч от представата за интелигентен човек, която си бях изградил за него. Не ми изглеждаше да се преструва. Ударих дъното. Колкото и грубо да прозвучи, нямаше как някой с неговия умствен капацитет, при това добър човек, да планира толкова жестока серия от убийства и след това да ги извърши хладнокръвно. Освен това беше и млад. Нямаше шейсет. Може би приятната обстановка го караше да изглежда по-свеж.
Реших да спомена за Умедзава Хейкичи и да видя каква ще е реакцията му.
- Умедзава Хейкичи ли? А, пияницата дето се беше побъркал и ме мислеше за него. Викам му, че се бърка, ама не ми вярва. Сигурно бая съм му мязал. Ама тоя не беше ли някакъв лош тип? Не ме кефи много да ме бъркат с него. Е, виж, ако ме вземат за генерал Ноги842или император Мейджи, по може. Ха-ха-ха!
- През 1936-а, преди цели четиресет години, но къде живеехте тогава?
- Ти да не разпитваш за онова, дето все говорят за него, алуби? Не, друго беше... алу, ару нещо си...
- Моля?
- Арубай ли беше думата, арубайто ли, нещо такова...
- А, алиби ли! Не, не, нищо подобно, просто ви питам...
- Преди четиресет години съм бил някъде на двайсет, преди войната... Тогава още живеех в Такамацу на Шикоку. Чиракувах в един магазин за алкохол.
- Аха, разбирам.
Странна сцена ще да е един любител като мен да разпитва полицай за алиби, било то и такъв от периода Мейджи. Щеше да е съвсем неучтиво да продължа.
- От Такамацу ли сте?
- Да.
- Но говорите на осакски диалект?
- Доста съм живял в Осака. По онова време за войниците, дето се връщат от войната като мен, освен в някой голям град като Осака, човек нямаше как да си намери работа. И там се намърдах в един магазин за алкохол, ама и той фалира. От тогава съм бачкал какво ли не. Първо в сергия за рамен, после правех и манекени.
- Така ли се запознахте с Йошида-сан?
- А, не, не. С него се срещнах доста по-късно, сравнително скоро, докато бях охранител на една сграда в Намба851. Вече минаха десет-двайсет години някъде. Та, в оная сграда живееше човек, дето твореше разни работи и в ателието му имаше бая скулптури и подобни, та от време на времe ходех при него и веднъж му казах, че преди съм се занимания да правя манекени, пък той вика, че имал един приятел в Киото, който държал клуб за почитатели на куклите, дали не съм искал да хвърля едно око. Вика, че щял да ме представи, и така отидох. Този негов приятел, който ръководеше клуба, беше Йошида-сан. После, покрай работата като пазач, почнах да помагам и на него - той разправяше, че му е само хоби да прави кукли, ама това са пълни глупости, сто процента е най-добрият в Япония. Не само аз, ами и разни майстори също го казват. Всичко прави адски добре, ама особено го бива в лицата на куклите в западен стил - няма кой да му стъпи на малкия пръст в цялата страна. Няма спор. По онова време, като се запознахме, тъкмо се беше преместил от Токио, така че няколко пъти успях да му помогна за това-онова. Ама най-много се сближихме покрай работата за експото в Осака през седемдесета. Вече си бяхме дърти и двамата, ама пак бачкахме като луди по цяла нощ, тегаво си беше, но и много хубави спомени имам...
Оказа се, че не само Ясукава Тамио, но и Умеда Хачиро се е премествал в Киото, защото е бил привлечен от Йошида Шусай. Аз самият също бих могъл да кажа, че човекът, с когото говорих предния ден, наистина притежаваше особен чар и уникално излъчване.
Въпреки всичко ми се струваше, че животът на Умеда не е бил особено тежък. Дали нямаше семейство?
- Имах жена, да. Доста отдавна беше, даже с мъка си я спомням. Почина при бомбардировките през войната. Аз, дето бях пратен като войник на юг, се върнах жив и здрав, а пък жена ми, дето си беше у дома, да загине така... После си останах сам, не ми се занимаваше вече. По-лесно е така, веднъж като свикне човек. Нямаше да стигна дотук, ако не бях сам. Сигурно щях да съм някакъв скучен дядка в Шикоку.