Да, може би така щеше да стане. А може би не, но младок като мен нямаше какво толкова да допълни по този въпрос.
- Йошида-сан вчера е идвал тук, нали?
- Дойде, да. Често идва насам. Разправя, че много му харесва и поне веднъж в месеца ме посещава. И на мен ми е приятно да го виждам, така че, ако се случи да не се появи повече от месец, аз ходя при него.
Откъде ли идваше чарът на Йошида Шусай? Едва ли беше от работата му като гадател. Може би заради изкуството? Откъде се беше научил и да прави кукли толкова майсторски? Умеда Хачиро също не го познаваше от толкова отдавна и не знаеше.
- Не го познавам много добре. И аз съм разпитвал за това. Питах останалите от клуба, ама никой не беше сигурен. Разправяха, че бил богаташки син и от млад си имал собствена къща и ателие. Викаха, че бил и от Токио, ама това няма значение. Прилича направо на основател на някаква религия, голяма работа е. Като го видя, и ми става спокойно. Сигурно и с другите от клуба е така. От всичко разбира. Пробвал е какво ли не. На всичкото отгоре предсказа доста от нещата, които по-късно ми се случиха - много познава, не, направо си го знае, вижда какво ще стане...
Вижда какво ще стане... Щом чух тези думи, в първия момент се почувствах като ударен от мълния. Защо не се бях сетил по-рано? Нямаше смисъл да подозирам Умеда Хачиро, след като имаше някой далеч по-съмнителен.
Неземен чар, невероятни познания, умел майстор на кукли, а освен това и талантлив гадател.
Йошида Шусай?!
Хрумваха ми доста неща едновременно. Каза, че е на малко повече от шейсет, но човек можеше да го помисли и за осемдесетгодишен, ако го погледнеше по друг начин. Най-силно в съзнанието ми обаче прокънтяха думите му:
- Хейкичи е бил левичар, а Умеда не е такъв - той е десничар.
Това, че Хейкичи е бил левичар, не го пише дори в книгата за Зодиакалните убийства, която познавам като дланта си. Откъде знаеше Йошида Шусай?
Обясняваше и какви проблеми би имал човек, ако се опита да се направи на мъртъв и продължи да живее тайно. Описанието му беше доста детайлно - дали нямаше представа от първа ръка?
Разказа ми и малко за историята на куклите в Япония, но не прозвуча ли като продължение на бележките на Хейкичи?
Освен това и Ясукава Тамио. Защо е трябвало да се мести от Токио чак в Киото и да следва толкова усърдно Шусай?
Дали не е имало и друга причина освен неговия чар?
Развълнувах се толкова силно, че усетих как нещо стиска стомаха ми. Сърцето ми туптеше в гърлото.
Умеда Хачиро обаче не забелязваше емоциите ми. Продължаваше да сипе хвалебствия за Йошида Шусай. Сега, след като разбрах, че почти няма вероятност Умеда да е извършителят на убийствата, оставаше само едно нещо, за което трябваше да науча повече - куклата в пощата. Кимах с глава, докато събеседникът ми не спря да говори, след което веднага го попитах за нея.
- Кукла в пощата? Там са манекените, дето ги направи Шусай-сан с онази работилница „Овари“... А, вече знаеш за тях. Какво? Има една кукла, за която никой не подозира? Нямам представа. Не, за първи път чувам. Сигурно и Шусай-сан не знае... а, знае ли? Наистина? Ами ако непременно искаш да научиш, трябва да питаш в офиса до входа. Там е шефът на музея. Казва се Муроока, той сигурно е наясно.
Благодарих учтиво на неочаквано дружелюбния Умеда Хачиро и се сбогувах с него. Колкото и да е странно, за момент съжалих, че се разделяме. Най-вероятно нямаше да се срещнем в бъдеще. Той сякаш с удоволствие би прекарал остатъка от живота си като полицай със златни ширити и сабя в Мейджи Мура.
В офиса казах, че бих искал да се видя с директор Муроока, след което ме заведоха до кабинета му. Даде ми визитната си картичка, от което ми стана неловко, понеже нямаше какво да му върна в замяна. Нито имах визитка, нито бях дошъл като журналист, нито се интересувах от кукли - вероятно посещението ми го беше озадачило.
Разказах за куклата, която Шусай беше определил като мистерия, точно както самият той ми беше обяснил на мен, след което попитах каква би могла да е причината тя да се намира там.
Директорът се разсмя на глас и допълни, че нямало нищо толкова особено.
- Когато наредихме всички манекени, изглеждаше някак си самотно без жена - споделих това на мъжа от Мейтецу, който беше с мен тогава, а пък той ми отговори, че в един универсален магазин, който бил тяхна собственост, бил останал един неизползван манекен на жена, който щял да донесе на следващия ден.