Попитах как се казва този мъж и къде бих могъл да го срещна. Работел близо до гара Нагоя, но нямало как да го хвана днес, дори и да бързам. Щом излязох от Мейджи Мура, тъкмо беше настъпил краят на работното време на музея.
Докато пътувах с кола към магистрала „Мейшин“, започнах да размишлявам. Мъжът от Мейтецу се казваше Сугишита, така че можех да преспя в Нагоя и на следващата сутрин да се срещна с него. Оставаше ми само един ден - утре беше 12-и, четвъртък. Щеше да е грешка да не се видя с Митарай сутринта на крайния срок.
Като се замисля, откакто с него се бяхме разделили в онзи влак, въпреки че всяка вечер спеше на метър от мен, изобщо не бяхме говорили. Трябваше да обменим информацията, която бяхме узнали поотделно. Нямаше смисъл половин ден да се шляя сам из Нагоя в толкова важен ден.
Видях разклона на Комаки. Този път успях да се влея в потока от коли, каращи към входа на магистралата, без да се губя. Трябваше да се откажа от идеята да се видя със Сугишита. Едва ли щях да науча нещо интригуващо от него. Сигурно щеше да ми каже почти същите неща като директора на музея.
Освен това ми се струваше, че ако трябва да рискувам и да отделя последния възможен ден, за да се видя с някого, то това несъмнено беше Йошида Шусай. Той беше на първо място в списъка. Останах с впечатлението, че крие нещо. Определено беше подозрителен.
Пътят зави плавно и се сля с магистралата. Карах в бавната лента, без да изпреварвам камиона пред мен, и продължих да размишлявам.
От известно време нещо ми се въртеше в главата. Чудех се дали няма как да го накарам да се изпусне, без да иска, неволно подсказвайки, че е убиецът. Нямаше ли как да го притисна в ъгъла, така че да издаде следа, която впоследствие да не може да прикрие, така че сам да докаже, че е извършителят...
Убийството на Хейкичи е било фокус, с който художникът да заличи самия себе си. В случай че Йошида и Хейкичи са един и същ човек, то би трябвало с подобен фокус да дръпне завесата и след последното убийство. Да използва някакъв трик, за да направи един перфектен и умел последен ход, но какво би могъл да използва? В краен случай, ако при Митарай не е имало особен напредък, може да помислим заедно. Него го бива в театралните изпълнения, така че може и да измисли нещо.
Ако не можехме да го направим двамата обаче, възнамерявах да действам сам. Успеех ли първо да докажа, че извършителят е Йошида Шусай, след това можехме да разучаваме манекена в пощата от Уджиямада и всички останали улики, колкото си искаме.
В този ред на мисли можеше да се окаже, че ходенето ми до Мейджи Мура е било безсмислено. Да бях забелязал знаците предната вечер, щях да си спестя пътуването, да се срещна направо с Шусай и може би да спечеля допълнителен ден.
Въпреки всичко в посещението ми в музея имаше логика. Единствената останала надежда беше Ясукава Тамио, нямаше как да не му се доверя. Все пак в един момент дори смятах, че той е убиецът. Търсихме го къде ли не, след което се оказа, че според него Азот е в Мейджи Мура и Умеда Хачиро всъщност е Хейкичи. На всичкото отгоре въпросният мъж се намира не къде да е, а на същото място. Всеки би се усъмнил, че може да е скрил направената от него Азот в някоя от сградите на музея, за да може да си живее близо до нея. Нямаше как да не проверя. Ако бях продължил напред, без да ходя до Мейджи Мура, щеше да ме гризе съвестта.
Освен това, благодарение на думите на Умеда, започнах да подозирам, че Шусай може да е Хейкичи. Благодарение на факта, че никой не знае за миналото му, намерих доказателство за това. Ако някой, който го е познавал добре през 1936 година, можеше да свидетелства с убеденост, че не се е намирал в дома на Хейкичи по времето на убийството, то тогава нямаше как да бъде заподозрян. Трябваше негов близък човек да потвърди, че изобщо не го е познавал по онова време, за да имат почва подозренията ми. Случи се благодарение на Умеда Хачиро. В крайна сметка имаше полза от ходенето ми до Мейджи Мура.
Магистралата беше натоварена от потока коли, прибиращи се към домовете си. Срядата залязваше. Донякъде и за да избегна този интервал, реших да се отбия в един крайпътен ресторант и да хапна.
Седнах на масата и продължих да размишлявам. Щеше да е много трудно да се намери пролука във фасадата на Йошида Шусай. Той, разбира се, изглеждаше много умен човек и беше съвсем различен от Умеда Хачиро, но трябваше да намеря довод в думите му, факт, известен само на убиеца, и освен това да докажа, че не го знае никой друг, освен него.
Йошида познаваше и Ясукава Тамио. Не бях добре запознат с нещата, които Ясукава знае за Хейкичи, а вече нямаше и как да се запозная с тях, затова ако Шусай кажеше, че е чул нещо от Ясукава, не можех да му отвърна подобаващо. Тамио беше, така да се каже, убежище за Йошида Шусай.