— Ако продължаваш така, ще я счупя. Сега искаш ли да седнеш?
Хората на бара наблюдаваха сцената. Макдугъл и другият му приятел стояха неподвижно. Барманът се провикна:
— Коз! Какво, по дяволите, правите там?
— Този младеж се подхлъзна — отговори Козловски. Искам да видя дали е добре и да се погрижа да не се подхлъзне отново.
— Ще му трябва ли линейка?
— Още не. — Той се наведе над бияча и прошепна в ухото му: — Ти как мислиш, хлапе? Ще седнеш ли или ще трябва да викаме линейка за теб?
Младежът хриптеше от болка.
— Оохххх! — извика, щом Козловски натисна отново ръката му. — Добре, добре, ще седна!
Козловски отпусна ръката му и го обърна към стола. После извади кърпичка от джоба и му я подаде.
— Избърши си кръвта от лицето.
Младежът кипеше от гняв, но остана на стола. Взе кърпичката и я допря до носа, за да спре кървенето.
Фин погледна другия бияч.
— Ти също искаш да седнеш, нали?
Онзи веднага седна на същата маса при приятеля си.
— Не там — нареди Фин. — И двамата — ето там. — Той посочи към една маса от другата страна на бара. — Двамата се поколебаха.
— Аз съм адвокат на Кевин — обясни Фин. — Поне засега. Това означава, че всичко поверително, което му кажа, е изключително важно и ще се изпълнява с приоритет. Но ако двамата сте достатъчно близо да чуете разговора ни, приоритетът отива на кино.
Двамата го погледнаха, без да разбират нито дума от казаното.
— Просто се изнесете оттук, тъпаци — намеси се Козловски отново.
Двамата погледнаха към Макдугъл, който обаче не вдигна очи от масата. След миг те станаха и отидоха в другия край на бара.
Фин застана пред входа на сепарето и изгледа отвисоко Кевин.
— Имаш ли нещо против да седнем?
Трета глава
Лонг остана в апартамента, докато съдебният лекар и криминалистите вършеха черната работа. Не беше необходимо да присъства — щеше да получи доклада им, когато свършеха. Освен това едва ли щеше да научи нещо ново от доклада. Така или иначе случаят щеше да приключи бързо. Или щяха да открият пръстови отпечатъци, които да съвпадат с данните от системата и щяха да арестуват извършителя същия ден, или нямаше да открият никакви улики и до седмица делото щеше да бъде закрито.
Независимо какъв обрат щяха да вземат събитията, той беше решен да разследва убийството. Имаше принцип да работи по всички случаи, та било то и безнадеждни на пръв поглед. А и винаги имаше шанс под повърхността да излезе нещо неочаквано. В това убийство обаче едва ли щеше да има такъв успех и той го съзнаваше.
Седна на стола пред бюрото на убитата и се зае да наблюдава работата на колегите си. Криминалистите правеха снимки на местопрестъплението от всички възможни ъгли. Поръсваха всички повърхности с тъмносив прах в търсене на пръстови отпечатъци. Всички предмети биваха описвани и заведени като веществен доказателствен материал. В средата на стаята доктор Мърфи, съдебният лекар, провеждаше първичен оглед на трупа на Елизабет Конърс. Наведе над нея високото си и кльощаво тяло с клинична прецизност, граничеща с безразличие, и бавно я преобърна, след което инструктира асистента си кои точно места от тялото да фотографира.
— Какво смяташ, докторе? — попита го Лонг, докато той продължаваше да работи.
— Ами, очевидно е мъртва.
— Много си добър, няма що. Сега разбирам защо са те направили началник. Да имаш някакви предположения от колко време е в това състояние?
— Трябва да направя няколко тестове, за да кажа със сигурност. Поне от четирийсет и осем часа. Значи вторник сутринта. Може да е било и в понеделник през нощта. Вероятно е било тогава.
— Причина за смъртта?
Мърфи сви рамене.
— Ще дам само предположение. Изглежда, фаталният удар е бил нанесен в главата. От години си изкарвам хляба с това и не бих правил категорични твърдения, преди да направя аутопсията. Тялото й може да ни разкаже много неща. — Той смени позата и огледа пръстите й. — От начина, по който кръвта е изтекла от главата й, мога да кажа, че е била още жива, когато е била ударена. По ръжена има кървави петна. Изглежда, раната на главата е причинена точно от ръжена, съдейки по формата и размера. Ти сам си прави заключенията. Но по-интересни са другите рани.
— Други рани?
Мърфи повдигна блузата на жената отзад, за да покаже на Лонг гърба на убитата, който беше покрит със синини и порезни рани.