Той я хвана за врата и я придърпа към себе си. Поклати глава и я погледна в очите.
— Никога няма да стане. Първо ще те убия.
Лонг се подпря с ръце над мивката в мъжката тоалетна в сградата на полицията. Пусна топлата вода да се източи, докато не стана вряла, наведе главата си и с шепи плисна в лицето си. После спря горещата и пусна студената вода, след което отново се наведе. Ако мивката беше достатъчно голяма, щеше да потопи главата си. Спря студената вода и повтори процедурата още два пъти. Чувстваше се победен и унизен. Надяваше се рязката смяна на температурата да му помогне да се почувства по-добре. Но не би.
Взе две хартиени кърпи от ролката, избърса си лицето и излезе. Имаше да върши работа.
Расин седеше на стола до бюрото му.
— Как мина с жена му? — попита тя.
Той седна и поклати глава.
— Нищо ли?
— За малко да се поддаде. На косъм беше.
— Какво се случи?
— Дъщеря й влезе. Видях го в очите й. В един миг тя си представи всичко онова, което ще загуби. Беше на ръба, но не намери сили да скочи.
— Не можеш да я виниш.
— Мислиш ли?
— За такива пари — да, мисля.
Лонг се намръщи.
— Казах ли ти, че я бие?
— Не. — Тя отвори широко очи. — Сигурен ли си?
Той кимна.
— Сигурен съм.
— Откъде? Тя ли си призна?
— Можеше и да признае. Не че се нуждаех от нейното потвърждение. Познавам следите. — Погледна я и разбра по очите й, че тя се съмнява в думите му. — Ти не си преживявала подобно насилие. Ако беше — ако страхът беше част от детството ти — щеше да познаеш на мига. Няма нищо по-очевидно.
— И тя продължава да го защитава? Но защо, за бога?
— Защото така правят жените като нея. Така правят в повечето семейства. То е като да гледаш многократно един филм с лош край. Иска ти се да се разкрещиш на героите на екрана, да ги предупредиш как ще свърши всичко. Но в живота никога не става така. Филмът винаги свършва по един и същи начин, каквото и да правиш.
— Има ли някакъв шанс да размисли?
— Едва ли. Тя зае защитна позиция. Щом се стигна дотам, оттук нататък ще си намери оправдание за всичко.
— И какво тогава?
— Ще продължим да действаме по тъч линията. Ще изкопчим още информация за финансирането на кампанията. Ще видим дали можем да привлечем на наша страна други служители на Иймън Макдугъл. Освен това ще се опитаме да докажем, че Бюканън е баща на Скот Фин. Имаме много нишки, които можем да дръпнем и да започнем разплитането. Ако дръпнем достатъчно силно, рано или късно ще се разплете цялото кълбо.
Докато говореше, Джули видя, че в стаята влезе някаква млада жена. Беше висока и красива, с кестенява коса и изваяни черти на лицето — несъмнен признак за добър произход. Тя изглеждаше объркана и смутена. Първоначално погледът й се местеше блуждаещо из стаята, докато не се спря на Лонг.
— Проклет да съм! — възкликна детективът.
— Какво? — Джули вдигна очи към жената. Лонг усети нещо като мимолетна ревност у нея. — Коя е тази — попита Расин.
— Брук Бюканън. Дъщерята.
Джули повдигна изненадано вежди.
— Сериозно?
— Да.
— Охо! — Тя отново погледна към девойката, после пак към него. Забрави ревността. — Може пък този път филмът да има различен край.
Брук Бюканън седеше срещу Лонг и Расин в стаята за разпити. От двамата ги делеше само една маса. Тя беше забола поглед в дланите си в скута.
— Иска ми се никога да не се беше захванал с политиката — каза. — Преди това беше по-добре. Не казвам, че беше идеално, но беше по-добре. Сега, след като баща ми е под такъв огромен стрес… — Вдигна очи към тях, после отново ги сведе, сякаш да ги гледа й причиняваше физическа болка. — Този стрес трябваше да избие някъде, нали?
— В майка ви?
Тя кимна.
— Знаех, че се бият още докато растях, но тогава не се случваше много често. Мислех си, че е нещо нормално. — Тя нервно раздвижи пръсти, после си пое дълбоко дъх. — Днес видях майка ми в нейната стая. Криеше се. Имаше драскотини по главата, синини по лицето. Шията й е силно зачервена. Заплашил я е, че ще я убие. Съдейки по вида й, днес е бил доста близо да изпълни заканата си.
Лонг и Расин се спогледаха.
— Тя трябва да дойде тук — каза Джули. — Трябва да се оплаче, за да може да го задържим.