Брук Бюканън поклати глава.
— Никога няма да го направи. Твърде е уплашена и освен това смята, че вината за сегашното състояние е само нейна. Дори не знае, че съм дошла тук. Не иска никой да разбере.
— Той ще я убие — каза Расин. — Давате си сметка, нали? Рано или късно ще го стори.
Брук кимна.
— Напуснахме къщата, отидохме да живеем при приятели за няколко дни. Страх ме е само, че тя отново ще се върне при него. Затова съм дошла. Искам да го видя зад решетките.
— Вас удрял ли е? — попита детективът.
— Не. — Тя трескаво поклати глава, та чак накара Лонг да се усъмни следвало ли е изобщо да задава такъв въпрос. — На няколко пъти щеше да ми посегне и дори го виждах как замахва, но винаги се спираше и никога не пресичаше чертата. Понякога аз го дразнех и предизвиквах само за да видя дали ще го направи.
— Защо? — попита Расин.
Тя сви рамене.
— Не знам. Сигурно защото си мисля, че ако удари мен, няма да удари майка ми. — Брук затвори очи и въздъхна, сякаш се чувстваше ужасно уморена. — А сигурно, за да го накарам да престане да се преструва. За да се разкрие истинското му лице. Може би тогава ще можем да се разделим по-безпроблемно.
— Ако майка ви не дойде тук и не подпише собственоръчно жалбата си, боя се, че не можем да направим много — рече Лонг. — С какво друго можем да ви помогнем?
— Ето това е въпросът. Аз исках да ви питам с какво аз мога да помогна. — Тя го погледна в очите. — Наистина ли той е убил онази жена? Сигурни ли сте?
Той поклати глава.
— Не напълно. Има такава вероятност обаче.
— И наистина е имал дете от нея?
Лонг не отговори.
— Искам да знам. Не искам нищо лошо да се случи с майка ми. Какво да сторя?
— Можете ли да ни предоставите информация за финансирането на неговата кампания? Неговите дарители и банкови сметки?
Тя поклати глава.
— Аз не участвам в кампанията. Нужна съм му само когато трябва да се направи снимка на идеалното семейство. Каква ирония само, а?
— Каквото и да ни дадете, ще ни е от помощ — окуражи я Лонг.
— Дори не знам какво да търся. — Брук навъси чело.
— Ами за онова другото? За сина й. Има ли начин да помогна да разберем дали сме от един баща?
Лонг погледна към Расин.
— Трябва да вземем проба и от Фин — каза тя, разгадала мисълта му. — Но това наистина ще даде отговор на въпроса ни.
— Колко време ще отнеме? — попита Брук.
— Ако в един ден вземем проби от теб и от Фин и ако Лонг притисне лаборантите, ще разполагаме с резултатите за ДНК до утре — обясни Джули.
— Мислите ли, че той ще се съгласи? — попита момичето.
— Има само един начин да разберем — отговори Лонг.
— По-добре ли се чувстваш? — Фин попита Сали. Все още не можеше да разчита емоциите й, затова винаги се чувстваше неловко, когато се опиташе да я утеши. Предполагаше, че сблъсъкът с бодигардовете на Бюканън силно я е разтърсил, и искаше да й покаже, че преживява заедно с нея. Беше я извел навън, за да й купи сладолед, после я беше върнал в кантората. Когато беше отчаян и не знаеше какво да прави, намираше подкрепа в сладкото. Откакто Сали се беше преместила да живее при него, двамата бяха изяли не един и два сладоледа.
— Аз и преди не се чувствах зле — отвърна момичето.
— Но плодовият сладолед е наистина много добър.
— Пак заповядай.
— Какво има?
Фин поклати глава.
— Не съм много добър в това.
— В кое?
— Днес наби двама въоръжени сто килограмови мъже. Не знам как да реагирам и какво трябва да изпитвам. Да ти се развикам ли? Да ти напомня, че ако не бях отворил вратата навреме, щеше да отнесеш хубав бой? Да те прегърна силно, защото съм щастлив, че си невредима?
Сали направи физиономия.
— Ти ми кажи, защото аз не знам каква трябва да е ролята ми.
Тя изсмука със сламката остатъка от млечния шейк и рече:
— Аз не съм лесно хлапе. И си го знам.
— В известно отношение ти си най-послушното хлапе на света. Просто аз нямам голяма възможност да играя пълноценно ролята си на баща.
Тя въздъхна.
— Мисля, че няма да мога да се променя.
— Аз и не искам. По дяволите, дори не знам какво трябва да прави един баща. Не съм имал модел за подражание като малък, затова съм объркан.
— Може би аз не се нуждая от типичния баща. Не традиционния. Може би така си си добре. Когато растеш с майка наркоманка и баща крадец, традициите губят значението си. Не че сме прекарвали заедно много време край пианото и сме пели песни.