— Тогава ще караме както досега. Ден за ден?
Тя кимна.
— Ден за ден.
В този момент иззвъня телефонът.
Адвокатът вдигна слушалката:
— Фин на телефона.
— Господин Фин, аз съм детектив Лонг.
Космите на врата на Фин настръхнаха.
— Какво искате?
— Кръвна проба.
— Защо? Да не би да съм заподозрян? Ще ми лепнете някакво обвинение само за да се позабавлявате?
— Не е това.
— Не е ли?
— Искаме да проверим вашата версия за сенатор Бюканън, да разберем дали той ви е баща. Кой знае, може наистина да сте попаднали на някаква следа. Дъщеря му е съгласна да ни помогне. За да разберем обаче, ни е необходима ваша ДНК проба.
Фин се намръщи.
— Каква е тази смяна на настроението?
— Има ли значение?
— Има?
— И защо?
— Защото не ви вярвам. Знам само, че се опитвате да го защитите. Как мога да съм сигурен, че няма да изхвърлите моята проба и да ме излъжете, че резултатът е бил отрицателен?
— Предполагам, че няма как да сте напълно сигурен — отвърна Лонг. — Но аз не работя по този начин. Ще трябва просто да го приемете.
— Лесно е да се каже.
— Искате ли да хванете убиеца на майка ви? Давам ви възможност да го сторите. Давам ви шанс и да си отговорите на един от най-важните въпроси в живота ви. Готов ли сте да приемете предизвикателството?
Фин погледна към Сали. Тя пък тревожно гледаше към него.
— Готов съм — отговори. — Ще съм при вас след няколко минути.
— Ченгетата ли бяха? — попита Сали, щом той затвори.
Той кимна.
— Ще направят ДНК тест, за да проверят дали Бюканън ми е баща.
— Как ще го понесеш, ако ти е баща?
— Не знам, ще видим. — Стана, смачка хартиените салфетки и ги пъхна в купичката от млечния шейк. — Ти изяде ли си твоя?
Тя кимна и му подаде празната си купичка.
На път за кухненския бокс взе чашата с вода, която беше дал на Бюканън. Отиде при мивката и сложи вътре купичките, след което изля чашата. Преди обаче да сложи чашата в съдомиялната, се замисли. Взе чашата, вдигна я на светлината и я огледа. Върху стъклото бяха останали отпечатъци — отпечатъци на мъжа, който най-вероятно беше негов баща. Прималя му и му се догади. Беше си изградил собствен живот. Не беше от хората, които се оставят съдбата да диктува съществуването им. И въпреки това в момента имаше чувството, че е изгубил контрол върху всичко. Животът му диктуваше какво да прави, а не обратното. Това никак не му харесваше.
Той пусна водата, изми си лицето и се избърса с хавлиената кърпа. Трябваше да поеме отговорност за живота си. Нямаше значение дали Бюканън му е баща или не, този факт не променяше същността на Фин, нито неговите постижения. Време беше да го приеме. Твърде много хора зависеха от него, за да си позволи да бъде слаб.
Фин се изправи и се отърси от негативните мисли. Време беше веднъж завинаги да получи интересуващите го отговори.
Четирийсета глава
Названието „Шок и ужас“ беше много точно. Питър Мичъл беше поискал повече оръжие в екипа, но дори и наличната огнева мощ на хората му беше използвана в максимална степен. Точно в четири и трийсет трите екипа тръгнаха в пълен синхрон, помитайки една след друга незаконните дейности на Джоуи Слейд. Девет полицаи щурмуваха офисите на Слейд, арестуваха него и взеха под контрол помещенията. Всички записи, архиви и компютри бяха конфискувани и надлежно заведени като веществени доказателства. Самият Слейд беше изведен окован в белезници, както и още няколко от неговите сътрудници.
Точно в четири и четирийсет и пет новината за ареста стигна до хората. Подробностите започнаха да изтичат към обществеността в бърза последователност, като фактите лесно се смесиха със слуховете и спекулации. Втората серия арести беше извършена в шест сутринта, а до седем часа паниката беше сковала всички, които се числяха към бостънския престъпен свят.
Макдугъл се обади на Коул в осем. Наемният убиец седеше в колата си, паркирал пред апартамента на адвоката, и наблюдаваше.
— Трябва да дойдеш тук — каза му Макдугъл.
— Къде е това „тук“?