— Виждаш ли тези тук?
— Да.
— Изглежда, са й били нанесени, след като е паднала от удара в главата. Преброих общо трийсет порезни и прободни рани и като гледам, някои са били причинени, след като старицата вече е била загубила доста кръв и е била мъртва. Виж тук. — Посочи няколко дълги порезни рани. — От тези не е изтекла никаква кръв. Дълбоки, нанесени със сила прорези, но няма кръв. Който и да го е сторил, се е гаврил с трупа в пристъп на ярост минути след като тя вече е била мъртва.
Лонг сбърчи чело.
— Дали убиецът е бил под влияние на наркотици? — попита.
— Би могло. Със сигурност е било някаква психоза.
— Не се сещам за никаква друга причина да млатиш човешко тяло с такава жестокост.
— Когато е била ударена в главата, жената била ли е с лице към убиеца, или е била ударена в тила? — попита Лонг.
— На този етап не може да се каже. Вероятно никога няма и да може.
— Майтапиш ли се? В телевизионните сериали постоянно го правят и всеки път познават.
— Да, бе, знам. — Мърфи въздъхна. — Тези съдебни лекари по телевизията трябва да са доста добри. Може би трябва да повикаме някой от тях, може пък да ни е от полза. За съжаление тя е била ударена в главата отстрани. Мога да разбера повече за ъгъла на удара, когато взема мерки, но пак няма да е сто процента достоверно. Може да се е завъртяла, може да се е навела — няма как да се установи. Какво значение има това?
Лонг поклати глава.
— Никакво предполагам. Просто любопитствам.
Мърфи се изправи и се обърна към асистента си:
— Сложи я в чувал. Ще довършим останалото в моргата. — Той предпазливо погледна Лонг, който неволно по навик извади от джоба си дъвка и я пъхна в устата.
— Ще ти се обадя, ако открием нещо друго — каза лекарят. — Но на твое място не бих хранил големи надежди. По всяка вероятност е така, както ти казвам.
— Добре де.
— Имала ли е роднини?
— Още не сме открили никого. Съседите й не знаят за такива. — Детективът посочи бъркотията на пода. — Тепърва ще трябва да преровя писмата й, може да разберем нещо.
— Дано да не е имала роднини. — Лекарят поклати глава. — Такова нещо… е трудно да се понесе от близките. Как преживяваш?
— Аз не я познавах.
— Нямам предвид нея. По принцип как си? Всичко наред ли е?
Лонг мразеше този въпрос. Напоследък често му го задаваха, а той не беше склонен винаги да отговаря откровено.
— Добре съм.
— Сигурен ли си?
— Да, благодаря за загрижеността.
Мърфи го погледна в очите и Лонг отвърна лице настрани.
— Ако искаш да споделиш с някого, познавам доста добри специалисти. От службата ти ще платят за терапията.
— Да, знам. Благодаря, добре съм.
— Ако размислиш, знаеш къде да ме намериш. Ти си добро ченге. Не се оставяй да ти отнемат това. — Лонг не отвърна нищо. Лекарят огледа стаята. — Ще те държа в течение и ще ти се обадя, ако открием нещо.
— Добре, благодаря, докторе. — Лонг съпроводи с поглед Мърфи, който напусна стаята. В помещението останаха няколко момчета криминалисти, който правеха последните снимки на сцената на престъплението и почистваха оборудването си, но скоро мястото щеше да опустее. Всички знаеха какви са шансовете да се разплете случай като този, затова и ентусиазмът не беше голям. Униформените полицаи обикаляха из района и разпитваха жителите му, но до този момент не бяха научили нищо съществено. Никой не беше видял и чул нищо, никой не знаеше нищо.
Господи, как му се пиеше само. „Още не — каза си. — Малко по-късно.“
Лонг се наведе и започна да събира листовете хартия, пръснати по пода. Трябваше да прегледа всеки един от тях и като че до този момент не се беше сблъсквал с подобен случай. Колкото по-бързо приключеше с рутината, толкова по-скоро щеше да приключи със самия случай.
Час по-късно откри това, което търсеше. Беше прегледал почти цялата кореспонденция — главно сметки за плащане. Няколко каталога на стоки от евтини вериги магазини, с една дума никаква лична поща. Тъкмо си мислеше, че е свършил работата си тук.
Но то не беше в купчината на пода, нито в чекмеджетата или по рафтовете. Беше залепено на дъното на едно от чекмеджетата на бюрото, което беше захвърлено на пода. Грижливо замаскирано, то се сливаше с дървесината и Лонг за малко да го подмине, ако не беше понечил да върне чекмеджето на мястото му в бюрото. Чекмеджето не искаше да влиза и той го обърна, за да види къде са улеите за плъзгане.