Тази сянка обаче не танцуваше. Застина неподвижно, тъмна и с ясни очертания. Миг по-късно до нея се появи втора.
Фин вдигна глава. Само на метри от тях на тротоара стояха двама мъже. Единият беше млад и нисък, с дебел врат. Другият, по-висок и по-възрастен. Двамата гледаха към тях. Адвокатът вдигна ръка, за да накара Сали да спре, но тя вече беше спряла. Беше ги видяла преди него.
Мъжете останаха така за секунда и тогава по-младият извади ръката си от джоба и я насочи към Фин. Дори и в тъмното Фин можа да различи пистолета.
— Добра вечер, адвокатче.
Адвокатът позна гласа.
— Кевин?
— Точно така, задник. Още ли мислиш, че съм тъпак?
Коул остана неподвижен. Инструкциите на Иймън Макдугъл бяха ясни: той беше там само за да се увери, че Кевин няма да направи грешка. Време беше, каза му Макдугъл старши, синът да се научи какво е истинска отговорност. Време беше да стане истински мъж.
За Коул беше без значение. Така или иначе нещата щяха да стигнат до своя закономерен край. Ако беше писано да се развият така, добре тогава. Той стоеше точно зад Кевин. Младежът беше изскочил от улицата твърде рано и така остави прекалено голяма дистанция между тях и целта им. Може би това нямаше голямо значение предвид факта, че едната от жертвите беше младо момиче. При други обстоятелства обаче подобна грешка би могла да струва живота на Кевин. Това даваше на жертвите възможност да реагират — да побегнат или да приемат боя. Коул изрично му беше казал да почака, докато адвокатът и момичето минат покрай тях. Много по-лесно беше да ги нападнат отзад, отколкото да ги предупреждават. Макдугъл обаче изобщо не го слушаше. Беше надрусан. Движенията му бяха трескави и маниакални, дишането му беше затруднено.
Коул видя как Макдугъл издърпа назад ударника на пистолета. Грешка номер две.
— Не тук — каза му той. — В уличката.
Усети напрежение в действията му. Кевин размаха пистолета към Фин и момичето.
— Към уличката — нареди. — Адвокатът не се подчини. — Веднага — Кевин се прицели в главата на момичето. — Тръгвай или ще я застрелям.
— Пусни я да си върви — каза Фин.
— Като дойдеш в уличката.
Изражението на момичето се промени. Коул очакваше да види страх, самосъжаление — така реагираха повечето хора, когато видеха срещу себе си насочено дулото на пистолет. Не и тази обаче. Чертите й станаха по-твърди и по-сурови. Нямаше страх, само гняв. Той изпита възхищение от самообладанието й. Тя погледна към адвоката, а той само поклати глава.
— Ще вървя — каза Фин.
— Не! — извика момичето.
— Всичко ще е наред — отвърна той.
— Тръгвай с него — нареди й Макдугъл.
— Каза, че ще я пуснеш — протестира адвокатът.
— Да, ще я пусна, но не и преди да свърша с теб. Така ще съм сигурен, че няма да направиш някоя глупост. — Макдугъл сграбчи момичето и го бутна да върви към уличката. — Тръгвай!
Четиримата влязоха в уличката. Тъй като наредените покрай стената боклукчийски кофи не оставяха много свободно място, трябваше да минат в колона по един. Първи беше Фин, след него вървеше момичето, после Макдугъл и накрая Коул. Дишането на Коул беше спокойно, пулсът — нормален. За разлика от останалите.
След като минаха покрай кофите, уличката се разшири. Фин и момичето застанаха един до друг.
— Можем да поговорим за това — каза адвокатът.
Загуба на време и сили. Макдугъл не беше с достатъчно ясно съзнание, за да преговаря.
— За какво? — изхриптя Кевин. — За това, че продаде баща ми ли?
— Не знам за какво говориш.
— Има запис от видеокамерата! Да не мислиш, че съм толкова тъп! — Той се приближи и опря дулото на пистолета в брадичката на Фин. После го плъзна нагоре, докато дулото не се озова до лявата ноздра на адвоката. Натисна дулото и се наложи Фин да наклони назад главата си, за да не нарани носа му. — Още ли мислиш, че съм глупав?
Адвокатът преглътна тежко, но не започна да умолява Макдугъл. Само го погледна в очите и каза:
— Пусни момичето.
Макдугъл отстъпи назад, като държеше на прицел адвоката, и се изкиска:
— Не знаеше, нали? Не знаеше за камерата. Мислеше, че ще се измъкнеш, че ще ти се размине. Че ще откраднеш безнаказано информация от баща ми и ще я предадеш на полицията. Мислеше, че той няма да разбере?