— Спомняш ли си твоя първи път? — попита го Макдугъл.
Той си припомни майка си и нейната смърт по време на раждане. Как кръвта й е изтекла, докато се е раждал.
— Не — отговори. — Не си спомням.
— Не си ли спомняш? — реагира изненадано мафиотът. — Е, сигурно, като си пратил толкова хора на оня свят, вече си претръпнал. За теб предполагам, е като да смачкаш муха. Колко са общо? Двайсет?
Коул замълча.
— Петдесет? Сто?
— Дошъл съм да говорим за друго.
— Ще говорим. — Макдугъл се наведе напред. Едната му ръка остана под бюрото. — По телефона каза, че имало усложнения.
Коул кимна бавно.
— Усложнения. Адвокатът каза, че не е дал никаква информация на полицията.
Иймън изръмжа саркастично.
— Имаме го на записа, ясно се вижда как влиза с взлом в сградата и после излиза с папките. Знаем, че го е направил. Искал е да се спаси.
— Той не отрече, че е влизал с взлом. Каза, че е дал информация само за другите, но не и за теб. Обясни, че само така е можел да отърве Кевин от затвора.
— Ти повярва ли му?
Коул кимна.
— Не е ли иронично, а? — Макдугъл стана сериозен. — Но все пак го уби, нали? Не го пусна да избяга, нали?
— Кевин го уби. Ти нали вече си говорил с него?
По лицето на мафиота премина сянка на съмнение.
— Да, разговарях. Той ще ми звънне до няколко минути. — Макдугъл продължаваше да го гледа изпитателно, докато говореше.
— Да, вече ми каза.
Настъпи тягостна тишина.
— Други усложнения? — попита Иймън.
Коул поклати глава.
— Не, други нямаше.
— За какво друго искаше да говорим?
— Аз излизам от играта, приключих.
— Наех те да изпълниш една задача.
— Да, и аз я изпълних.
— Изпълни я, кога?
— Изпълних я. — Коул скръсти ръце пред гърдите си, така че дясната му длан да е върху ръкохватката на пистолета в раменния кобур под якето. — Ти ме нае да се погрижа за онази Конър. Аз го направих. Полицията не откри нищо. Погрижих се и за жената в Ню Хемпшир. После се погрижих за адвоката. Край, приключих.
— Полицията разпитва и задава въпроси за мен. Задават въпроси за връзките ми с Бюканън. — Макдугъл забарабани с пръсти по бюрото. — А аз точно това се опитвах да предотвратя.
— Трябваше да внимаваш повече.
— Или може би ти не си си свършил работата.
— Аз свърших работата. Свърших с работата ми за теб.
— Така ли? Сега за друг ли работиш? Това ли е? Може би нашият добър сенатор ти е предложил повече? Може би си мислиш, че ще можеш да ме продадеш и да си спасиш задника? — Пръстите спряха да барабанят. — Така ли мислиш?
— Мисля, че гледаш прекалено много филми. И мисля, че приключихме с разговора.
В този миг иззвъня телефонът. Никой от двамата не погледна към апарата. Бяха приковали погледите се един в друг. Макдугъл взе слушалката, без да отмества очи от Коул.
— Ало? — Последва пауза. — Кевин, ти ли си? — попита, все още съсредоточен върху другия мъж. — Той е тук. — Макдугъл подаде слушалката на Коул, който обаче отказа да я вземе. Остана със скръстени ръце, с ръка на оръжието. Пръстите му обхванаха дръжката. — Не искаш ли да говориш с него? — попита го Иймън. — Коул не отговори, но мускулите му бяха стегнати като бойна пружина.
Макдугъл изпусна слушалката.
— Той е мъртъв, така ли? Убил си сина ми.
Двамата скочиха едновременно. Коул извади ръката си от якето точно когато ръката на мафиота се изстреля изпод бюрото. Беше като сцена от филм за Дивия Запад. С тази разлика, че Макдугъл беше седнал, което го поставяше в неизгодна позиция. Това беше фатална грешка. Двамата натиснаха спусъците само за някакви си части от секундата. Подобен отрязък от време не можеше да се измери от стандартен хронометър, но беше достатъчен да даде на единия от двамата надмощие. Куршумът на Коул уцели Макдугъл в челото още докато последният стреляше. Главата на Макдугъл отхвръкна назад и това повлия на изстрела му. Не беше достатъчно да го спре да стреля, но достатъчно да отклони посоката на стрелбата. Куршумът, който беше предназначен за гърдите на Коул, го удари в мускула на лявото рамо.
Двата изстрела, произведени почти едновременно в тесния кабинет, създадоха оглушителен гръм. Коул превъзмогна звука, а също и болката в рамото. Извъртя се светкавично към другата врата, като леко се наклони наляво.