Беше планирано перфектно. Последният човек на Макдугъл се показа на вратата, щом чу стрелбата. Вратата се отвори навътре и мъжът влезе с насочен пистолет. Но Коул беше застанал така, че да бъде зад вратата, когато се отвори. Прицели се в центъра на тънкия талашит и стреля няколко пъти в бърза последователност.
Вратата се разтресе и той чу познатото пъшкане и стонове, характерни за огнестрелните рани в областта на гръдния кош. Последва глухо тупване. Вратата се залюля и се блъсна в стената на кабинета. Мъжът лежеше на пода с окървавено яке. От носа му излизаше тънка тъмночервена струйка. Гърдите му хриптяха, докато се мъчеше да си поеме въздух.
Мъжът продължаваше да стиска пистолета. Вдигна очи и когато видя Коул, се опита да вдигна оръжието. Ръката потрепери, но силите бързо го напускаха.
Коул се приближи и стъпи върху ръката. Усети как пръстите изпукаха под тежестта му, попаднали в капан между тежката обувка, ръкохватката на пистолета и пода. Мъжът на пода изскимтя от болка. За Коул беше удивително как въпреки многобройните огнестрелни рани човешкото тяло продължаваше да функционира и да разпознава източника на болката.
Мъжът отправи към убиеца умоляващ поглед.
Той срещна погледа му и поклати глава.
Вдигна пистолета и стреля в челото му.
Четирийсет и четвърта глава
Лонг не се прибра у дома.
Не му даваха мира думите на Фин: „Каза, че щял да довърши започнатото.“
Каквото и да беше то, щеше да се случи много скоро.
Той отиде до детективския отдел, където в продължение на почти десет години беше стояло бюрото му. Сградата беше полупразна. Нямаше много движение из града по това време на денонощието. През нощта участъкът заприличваше на пространство, сякаш пренесло се от отвъдното. Създаваше се чувство за празнота, за усамотеност, напълно в унисон с неговото настроение.
Той застана до прозореца и се загледа в улицата. Продължаваше да вали и уличните лампи хвърляха отблясъци върху мокрия асфалт, които приличаха на диаманти. Постоянното свирене на мокри автомобилни гуми по улиците приличаше на бученето на морски вълни. Накара го да си припомни океана и Нантъкет Бийч, където като дете ходеше на почивка всяко лято. Отсядаха в един стар хотел точно до плажа, на петстотин метра от шумните барове и заведения. Все едно че бяха в рая. Беше чисто и красиво — в контраст с бруталността и насилието в останалата част от живота им. Шумът на вълните образуваше един спокоен и приспивен ритъм, който действаше релаксиращо на всички им.
Автомобилните гуми, преминаващи през локвите, бяха бледо подобие и слаб заместител на онази отминала идилия.
Нечия ръка го докосна по рамото.
— Добре ли си?
Обърна се. Беше Расин.
— Да — отвърна. — А ти?
Тя сви рамене.
— Предположих, че ще дойдеш тук.
— Нямах къде другаде да отида. — Щом изрече тези думи, осъзна значението им.
— Знам.
— Кевин Макдугъл е мъртъв.
— Чух. — Тя свали ръката си от рамото му и се облегна на бюрото. — Ще става и по-лошо, нали?
Той кимна, отиде до нея и също се облегна на бюрото. Двамата стояха един до друг, загледани през прозореца. Навън проблеснаха мигащите светлини на патрулна кола.
— Мога ли да помогна с нещо?
Той се замисли, после поклати глава:
— Не знам дали изобщо някой може да помогне с нещо.
Коул се прибра в таванския си апартамент, без да привлича внимание. Скоро щяха да обявят мащабно издирване за главата му. Адвокатът и момичето щяха да дадат пълно описание и до сутринта всяко ченге на улицата щеше да разполага с фоторобот, който щеше да е толкова подробен, че с нищо нямаше да се отличава от фотография. Пое сериозен риск, като ги пусна да си вървят. Но нямаше избор. Дали?
Свали ризата си. Левият ръкав беше пропит от кръв, а на рамото му зееше тъмночервена дупка. Кървенето беше отслабнало, но не беше и спряло. Коул имаше късмет. Ако куршумът беше улучил костта, това щеше да намали значително подвижността му и изпълнението на последната му задача щеше да стане значително по-трудно.
Той извади една купа и комплект за първа помощ. Напълни купата със спирт. В комплекта имаше игла и хирургичен конец. Натопи ги в спирта, после натопи и една чиста кърпа и почисти с нея раната. От спирта усети болка като от изгаряне. Повърхностно изгаряне. Не онзи шок, който се получаваше, когато раната е по-сериозна.