Щом почисти раната, вдяна конеца в иглата и заши раната. На няколко пъти трябваше да попие кръвта, но когато свърши, тя започна да се съсирва. Наложи превръзка отгоре и си облече чисто бельо.
Седна на ръба на леглото и тежко вдиша. Опита се да си спомни кога за последен път е спал пълноценно. Беше твърде отдавна. И тази нощ нямаше да е изключение. Трябваше да си събере багажа. До обяд на другия ден планираше да е далеч от Бостън. Пътуване със самолет беше изключено. Твърде много полиция имаше по летищата. Щеше да излезе от града с кола и да се отправи на запад. Да кара, докато не капне от умора, а после да намери мотел край магистралата, в който да пренощува. Евтин мотел — от онези, в които не задаваха въпроси и където се предполагаше, че всеки бяга от някого. От съпругата, от живота. След като си отпочинеше добре, щеше да мисли какво да прави по-нататък. Колкото и да му беше тъжно, щеше да захвърли колата и да намери някоя друга. Нещо по-характерно за Средния Запад, което да не се набива на очи. Но първо трябваше да завърши започнатото, да изпълни и последната задача.
Бързо си опакова багажа. Взе само най-необходимото. Когато натовари куфара, погледна в джоба му, където държеше снимките. Изкуши се да ги извади отново. До съвсем скоро изкарваше доста дълго, без да ги гледа, и душевната болка почти беше изчезнала. Не напълно, но раната беше зараснала до такава степен, че болката сякаш вече я нямаше. Разбира се, това не беше вярно. Болката се беше таила през цялото време. Чакаше да го сграбчи при първа възможност. Чакаше раната да се разтвори отново.
Остави фотографиите на мястото им. Щеше да има достатъчно време да ги гледа. Щеше да има достатъчно време да се изправи пред миналото си, след като изчезнеше оттук. Но в момента беше необходимо да се концентрира върху задачата.
Ранното утро беше идеално за удар — няколко часа преди изгрев-слънце. По това време щеше да има най-добри шансове да проникне незабелязано в къщата. Щом се озовеше вътре, щеше да намери начин да спипа жертвата насаме. Трябваше му време. Трябваше да му обясни ясно как стоят нещата. А това изискваше уединение с жертвата.
След като опакова куфара и се облече, той почисти жилището си — почисти го така, както беше чистил хиляди помещения през продължителната си кариера. Щяха да дойдат да го търсят. Полицията, федералните. Хората на Макдугъл. Други. По-добре беше да не им оставя никакви следи и да не им помага по никакъв начин.
Щом свърши, той огледа апартамента си. Помъчи се да си спомни колко време е живял тук, но не можа. Десет, може би петнайсет години. За някои цяла вечност. За него — миг от живота.
Изключи лампата и заключи вратата. Нямаше да се връща тук. Никога.
Четирийсет и пета глава
— Опитай се да поспиш — каза Фин.
Сали го погледна. Беше седнала на канапето в хола, свила колене до брадичката си.
— Шегуваш ли се?
— Поне опитай.
Лиса и Козловски седяха на високите табуретки при кухненския плот. Бяха дошли веднага щом Фин им се обади и им разказа за случилото се.
— Остави я — каза Лиса.
Фин стоеше прав и се обърна към нея, за миг готов да спори. Но нямаше сили. Само кимна и отпусна рамене.
— Поне сега знаеш — добави секретарката му. — И това е нещо.
— Нищо не знам.
— Знаеш кой е убил майка ти. Нали за това беше всичко?
Той поклати глава.
— Не знам кой я е убил.
— Мъжът от уличката. Нали така ти е казал.
— Той е бил само изпълнителят. Не знам кой му е възложил да го стори. Бюканън, може би Иймън. Може би и двамата. Макар и той да е бил физическият извършител, някой друг е дърпал конците. Трябва да разбера кой.
— Ти си луд — отвърна Лиса. — По-добре се откажи.
— Да се откажа? Кевин Макдугъл се опита да ме убие. Опита се да убие Сали. Някакъв тип му пръсна главата. Според теб е без значение защо го е направил?
— Точно така. Не мисля, че това има значение. В момента единственото, което е от значение за мен, е, че ти и Сали сте живи. Не знам защо онзи ви е пуснал да си вървите, но следващия път може и да нямате същия късмет. — Лиса повиши тон и бебето в люлката се размърда. Тя се протегна и го погали по главичката, след което понижи глас: — Трябва да се съсредоточиш върху важните неща.
— Това е важно — намеси се Сали.