Вратата на кухнята беше много стара. Архитектите обичаха да реставрират колкото се може повече елементи от старите къщи. Като тази, която очевидно беше ремонтирана, но със запазване на автентичността, което придаваше на сградата единство на архитектурния ансамбъл. От друга страна, бяха повишени енергийната ефективност и сигурността.
Коул извади малкия кожен калъф с шперцовете. Отключи бравата за трийсет секунди. Преди да завърти дръжката, извади и малко устройство с дисплей и два кабела, завършващи с клеми накрая. Беше полезно устройство — можеше да обезврежда кодовете за алармата на повечето съвременни модели алармени системи. Трябваше само да отвори капака на панела и да закачи клемите върху правилните жици в таблото до една минута, след като влезе.
Завъртя дръжката и влезе вътре. Таблото на алармата беше монтирано точно зад ъгъла, в малък килер. Намери го за пет секунди. Значи му оставаха петдесет и пет. Предостатъчно време.
Извади малка отвертка и се зае с пластмасовия капак. Забеляза обаче, че таблото не мига и не се чува познатото електронно отброяване на секундите. Вгледа се по-отблизо и видя, че алармата изобщо не е била задействана. Не беше нещо необичайно. Повечето хора се успокояваха само от факта, че разполагат с алармена система, и рядко я включваха.
Коул прибра инструментите и огледа кухнята. Бледата лунна светлина, идваща от проясняващото се небе, му беше достатъчна. Помещението беше огромно, по-голямо и от стария му апартамент. Остана така за миг и се ослуша. Впрегна всичките си сетива, за да придобие пълна представа за къщата. Когато се увери, че е напипал пулса на сградата, тръгна бързо и тихо напред. Провери всичките помещения на първия етаж, след което тръгна нагоре по стълбите.
Долови движение в стаята вдясно от стълбищната площадка на втория етаж. В дъното на дълъг коридор светеше лампа и се чуваше прелистване на страници или шумолене на хартия. Коул се насочи наляво, като провери всички останали стаи на етажа. После тръгна към светлината.
През процепа между рамката и вратата видя сенатора да преглежда някакви документи на бюрото. Светлината идваше от настолната лампа на бюрото. Сенаторът беше с гръб към Коул, щорите на прозорците бяха спуснати.
Коул извади пистолета. В този миг Бюканън започна да се обръща. Убиецът се скри зад вратата отново и се ослуша. Чу как Бюканън стана и дървеният стол изскърца. Тръгна из стаята. Включи друга лампа, този път по-силна. Миг по-късно Коул чу характерното тропане на тоалетна чиния.
Бързо влезе вътре. Вратата на тоалетната беше отворена. Бюканън стоеше пред тоалетната чиния с ръце под кръста. Косата му беше разрошена, нямаше и спомен от пригладената прическа.
Коул тръгна към тоалетната и вдигна оръжието, така че върхът на заглушителя се опря в основата на черепа на жертвата. Бюканън застина, гърбът му се стегна от напрежение.
— Господин Коул, предполагам — каза сенаторът, без да се обръща.
— Не мърдай.
— Не бих си го и помислил. Ще имате ли нещо против, ако си закопчая панталона?
— Да.
Бюканън си пое дълбоко въздух. Сякаш малко дете изпитваше търпението му и сега той се мъчеше да запази самообладание, за да се оправи с него.
— Няма значение колко ви плащат, аз ще платя повече — каза сенаторът. — Много повече.
Коул се вбеси, но не го показа. Само притисна по-силно дулото към врата на мъжа и го принуди да наведе главата си.
— Кой каза, че ми плащат?
Нещо в стойката на Бюканън се промени и Коул го усети. Той беше от хората, свикнали да решават всякакви проблеми, да преодоляват всякакви неприятности с пари и с връзки. За първи път в живота си Джеймс Бюканън осъзнаваше, че е попаднал в ситуация, която беше неподвластна на неговия контрол.
— Моля ви — каза с леко треперещ глас. За първи път у него пролича слабост. — Моля ви, можем да го обсъдим.
Коул отслаби натиска.
— Можем — съгласи се. — Аз ще говоря, а ти ще ме слушаш. Ще говорим, докато ти не разбереш какво си направил, докато не разбереш защо съм дошъл тук. После, когато свършим с разговорите, аз ще те убия. — Наведе се до ухото му и тихо добави: — Исках да го знаеш, преди да сме започнали.