В седем часа телефонът на бюрото на Лонг иззвъня. Той беше седнал в стола си, подпрял глава с ръце, и преглеждаше записките си от разследването. Расин седеше на стола до бюрото. Отделът тъкмо се пробуждаше и хората започваха да идват на работа, но все още беше тихо. Затова телефонът стресна и двама им.
Лонг вдигна слушалката.
— Детектив Лонг… Сигурен ли си? Добре, благодаря ти, Джо. Благодаря ти за добрата работа. — Лонг затвори. Расин го погледна с вдигнати вежди. — От лабораторията — каза той. — Пробите съвпадат. Бюканън е баща на Скот Фин.
Тя подсвирна тихо.
— Фин беше прав.
Той кимна.
— Да, така е.
— И какви ще са последиците?
— Не знам.
Телефонът на бюрото звънна отново. Лонг погледна изненадано към апарата и вдигна.
— Ало?
— Лонг ли е на телефона? — попита някой от другата страна на линията. Гласът се чуваше доста тихо, вероятно беше мобилен телефон със слабо покритие на сигнала. Околните шумове заглушаваха гласа.
— Да, Лонг е.
— Обажда се детектив Ънгър от Челси. Дочух, че работите по някакъв случай, в който е замесен Иймън Макдугъл. Вярно ли е?
— Вярно е. Снощи бях в Чарлстън, след като синът му Кевин беше очистен. Може да се наложи да го държите изкъсо известно време.
— Да, ами… това няма да е необходимо. Няма къде да избяга вече.
— Какво искате да кажете?
— Някой вече се е погрижил за Макдугъл миналата нощ, може би рано тази сутрин. Трима от хората му също са убити тук, в офиса му. По дяволите, тук е имало цяло клане.
Лонг не знаеше какво да отговори.
— Знаете ли кой го е направил?
— Още не. Понеже разбрах, че вие работите по случая с Макдугъл, надявах се да споделите с мен вашите версии за случилото се.
Детективът се замисли.
— Може би — каза, — но първо трябва да проверя нещо. Става ли?
— Както кажете. Аз няма къде да се дяна, нито Макдугъл. Само ще ви помоля да се свържете с мен при първа възможност. Много бихме искали да разкрием това убийство. Не е никак добре, когато подобни гадости се случват в района ти, а ти си с вързани ръце и не знаеш кого да арестуваш. Не че имам нещо против смъртта на Макдугъл. Едно главоболие по-малко. За бога, част от мен още иска да намери човека, който го е сторил, и да му благодари.
— Ще ви се обадя веднага щом мога — отвърна Лонг и затвори. После се обърна към Расин: — Макдугъл е мъртъв.
— Иймън?
Той кимна.
— Мили Боже! Какво означава това?
— Означава, че веднага трябва да стигна до имението на Бюканън.
Четирийсет и шеста глава
В седем и петнайсет същата сутрин Скот Фин и Том Козловски слязоха от малкия кабриолет, паркиран пред къщата на Бюканън на Луисбърг Скуеър. Спряха се за миг и огледаха внушителното имение, преди да се приближат. Вървяха бавно, все едно че искаха да отложат неизбежното. През цялото време ги наблюдаваше мъж в костюм и с черни очила, застанал на стълбите пред външната врата. Спряха се две стъпала преди площадката. Позицията беше тактически неизгодна. Фин със задоволство отбеляза за себе си, че бодигардът на пост не беше от онези, с които вече бяха имали нещастието да се срещнат. Разговорът можеше да мине и гладко.
— Трябва да се срещнем със сенатор Бюканън — каза.
Мъжът поклати глава.
— Той нареди да не го безпокоят тази сутрин. Отложи всичките си ангажименти и срещи.
— Ние нямаме точен час — намеси се Козловски. — А значи нас не ни е отменял.
— Съжалявам, сър — каза гардът. — Не мога да ви помогна. — Беше млад и изнервен. Вероятно беше кандидатствал в полицейската академия и се беше провалил на теста. Говореше с маниера на човек, който иска да е полицай, но без онази увереност, която идва със службата в органите на реда.
— Той ще иска да говори с нас — каза Фин. — И много ще се ядоса, ако не го повикате. Кажете му, че е дошъл Скот Фин и иска да говори за сделката, която сенаторът му е предложил онзи ден.
— Не мога, сър — отвърна младият мъж, макар неуверено. — Сенаторът даде изрични заповеди да не бъде обезпокояван.
— Лично ли говорихте с него? — попита Козловски.
Бодигардът бавно поклати глава.
— Аз дойдох преди петнайсет минути. Обадил се е в пет и трийсет и е казал на колегата, който беше на смяна преди мен. Изглежда е бил буден през нощта.