— Сигурно се е развълнувал от вчерашния разговор с теб — каза Козловски на Фин, после отново се обърна към охраната: — Вероятно се досещате, че имаме да обсъждаме с него доста важни неща. Защо просто не му звъннете и не му кажете, че сме тук?
Пазачът се поколеба. Отново се притесни.
— Не мога. — Не прозвуча много убедително. Фин и Козловски продължиха да го гледат настойчиво. — Сериозно ви говоря, може да ме уволнят.
— Може да те уволнят във всички случаи — отвърна бившето ченге. — Зависи дали ще направиш правилна преценка.
Охранителят погледна интеркома, после пак към Козловски. Искаше да каже нещо, но в този момент друга кола влезе в имението и спря право пред входа. Беше седан американско производство. Дори и да нямаше синя лампа на покрива, веднага стана ясно, че колата е полицейска. От нея слезе детектив Лонг.
— Как мислиш, добра или лоша новина? — попита Фин Козловски.
Козловски поклати глава.
— Никога не е на добро, когато ченгетата пристигат толкова рано сутринта.
— Какво правите тук? — попита ги Лонг.
— Имам някои идеи за подобряване на здравната система — отговори бившият му колега.
— Много смешно.
— Е, какво? Нали е сенатор от моя щат?
— Трябва да говоря с него — каза детективът. — Вие двамата не можете да присъствате. Това е част от разследването.
— Нещо ново ли има? — попита адвокатът.
Лонг го изгледа ядосано, но не отговори.
— Ако си спомняте, първо дойдохте при мен и поискахте да дам кръв — продължи Фин. — И сега не искате да ми кажете?
— Резултатът е положителен — отвърна Лонг. — От лабораторията ми се обадиха преди половин час. Вие сте негов син.
— Без майтап.
— Без майтап.
Всички млъкнаха. Противоречиви чувства се изписаха на лицето на Фин — свидетелство за вътрешната му борба. Лонг се запита какво ли е да изпиташ подобно нещо след четири десетилетия и половина на неведение. Повечето хора биха се сринали психически. Адвокатът само пребледня.
— Трябва да си вървите — повтори детективът.
— Добре — отвърна Фин, но нито той, нито Козловски се помръдна.
Лонг се изкачи по стъпалата покрай Фин и Козловски и застана най-отгоре на площадката редом до бодигарда. Без да обръща внимание на младежа, понечи да натисне интеркома.
— Не може! — протестира гардът и спря ръката на детектива. Лонг се обърна към него, сграбчи го и го блъсна във вратата.
— На кого вдигаш ръка? На полицай? Повярвай ми, не е добре за теб да се месиш в официално полицейско разследване. — Пусна мъжа и отново се обърна към интеркома.
— Той не иска да го безпокоят — обади се отново бодигардът, след като се изкашля. — Отмени всичките си срещи за сутринта.
— Добре, значи е свободен — отвърна Лонг. — Както и да го мислиш, той ще трябва да говори с мен. — Отново натисна бутона на звънеца. — Сенатор Бюканън, аз съм детектив Лонг. Моля, отворете. Трябва да обсъдя важен въпрос с вас.
Отговор не последва. Четиримата се вторачиха в уредбата в очакване.
— Сенаторе, отворете вратата — продължи Лонг. — Мога да дойда и с полицейска заповед, но така ще е по-лошо и за двама ни.
— Може би спи — предположи бодигардът. — Цяла нощ е стоял буден.
Лонг отново се протегна към звънеца, като този път го държа натиснат десет секунди.
— Сенаторе, това е полицейско разследване, отворете веднага! — извика.
Миг по-късно от вътрешността на къщата се чу вик или писък. Дойде от втория етаж. Всички се спогледаха, сякаш за да се уверят, че не им се е причуло. Секунда по-късно прозвуча мъчителен стон — беше твърде ясен, за да е халюцинация. Лонг извади пистолета си.
— Обади се на 911, веднага! — извика той на бодигарда. Младежът остана вторачен в него, твърде слисан от ставащото. — Действай!
Този път гардът реагира, като извади радиостанцията и извика неколкократно в нея:
— Код „Червено“! Код „Червено“!
Лонг вдигна крак и изрита вратата с всичка сила. Масивната конструкция леко се разтресе, но не помръдна.
От втория етаж дойде нов разтърсващ писък.
Детективът се обърна към Фин и Козловски:
— Помогнете ми!
Двамата се качиха на площадката и се присъединиха към него. Младият охранител слезе долу, напълно изпуснал контрола върху ситуацията. Само продължаваше да крещи в радиостанцията „Код Червено“. В това време Лонг, Фин и Козловски се наредиха един до друг пред вратата. Лонг преброи до три и тримата се устремиха към вратата. Фин и Лонг използваха петите си. Козловски, който беше значително по-як от тях — рамото. Те удариха едновременно и вратата отново се разтресе, този път по-силно, като се чу и силно изпукване. Издържа, но не за дълго.