— Какво да чакам? — попита Коул. — Няма какво да обсъждаме. — Погледна към двамата мъже зад Лонг и забеляза особения блясък в очите на адвоката. За миг изпита силна вина. Чувството беше толкова мощно, че едва не го събори на земята. Той обаче успя да го отблъсне и да се вземе в ръце. За него нямаше да има прошка или изкупление. — Извинявай — обърна се към адвоката. — По-добре ти беше без родители.
— Можем да поговорим — каза Лонг. Стремеше се да говори спокойно, следвайки инструкциите от правилника за действие в случай на заложническа криза. Коул си помисли, че детективът вероятно е преминал някой еднодневен курс, посветен на тази тема. Правило номер едно: остави или накарай похитителят да говори колкото се може по-дълго.
Само дето в случая похитителят нямаше какво да каже.
— Кога за последно си стрелял със служебното оръжие? — рече Коул на Лонг.
— Повтарям, можем да поговорим.
— Когато застреля партньора си, нали? Сигурно оттогава не си ходил изобщо на стрелбището.
— Не го прави.
Сенаторът забърбори отново: молеше за помощ, плачеше и отново, и отново се извиняваше.
— Готов ли си? — попита Коул.
— Недей!
— Едно… — започна отброяването убиецът.
— Не!
— Две…
— Ще стрелям!
— Тр…
Двата пистолета гръмнаха едновременно. Коул остана прав. Времето спря и после премина светкавично пред очите му. Като на филмова лента преминаха места и образи, които беше затворил в душата си много отдавна. Баща му, който се усмихваше и лъскаше с гюдерията гладката като стъкло броня на червения ролс-ройс, езерото Море Понд край Уелсли Колидж, където в свободните дни ходеше да поплува и да погледа как колежанките отиват на училище; лицето на най-красивата жена, която познаваше, и погледът й, когато тя осъзна до голяма степен за нейно разочарование, че е влюбена в него.
Мрачните образи също изникнаха. Мъката и тъгата от загубата на баща му, от загубата на всичко; трудното детство и борбата му за оцеляване, борбата за всеки къшей хляб; прераждането му като убиец с невиждани умения и безразличие към човешкия живот. Всичко това се смеси с безброй лица на хора, напуснали този свят не по тяхна воля. Някои плачеха, други умоляваха, трети изричаха имената на любимите им близки, докато той стоеше пред тях без капка укор или жалост. В края на краищата това беше неговият занаят. Беше причинил толкова много болка през живота си и въпреки това последният му акт беше лишен от всякакъв егоизъм. Последната му мисъл беше дали това е достатъчно, за да изкупи вината си.
Беше мъртъв, преди още да е паднал на пода.
— Не! — изкрещя Фин, щом проехтяха изстрелите. Той понечи да изтича напред, но Лонг препречи пътя му, а Козловски го спря с ръка. Фин стоя безпомощно при вратата и гледа как Лонг и мъжът с белега на челото едновременно натиснаха спусъците. Бюканън падна напред и столът се преобърна. Подът пред него беше осеян от пръски кръв и мозък. Мъжът с белега се олюля за миг с крайно смущение и обърканост в погледа, докато от дупката на челото му потече кръв. След няколко секунди и той се строполи и падна на пода.
— Пуснете ме! — извика Фин.
— Стойте назад! — предупреди го Лонг. — Може да не е сам.
Козловски кимна и отново спря с ръка Фин, докато Лонг продължи навътре. Кабинетът не беше много голям и на детектива му бяха необходими само няколко секунди да провери помещението, след което даде сигнал, че е чисто. Навън се чуха сирените на поне дузина патрулни коли, които паркираха до къщата. Последваха стъпки по стълбите и викове на полицаи и парамедиците от „Бърза помощ“.
Събитията се стовариха върху Фин като гигантска морска вълна. Той продължаваше да гледа Бюканън, който лежеше по лице върху персийския килим, и локвата кръв до главата му, която ставаше все по-голяма с всеки изминал момент.
Фин избута Козловски и бързо заобиколи Лонг. Коленичи до трупа на Бюканън и понечи да го обърне по лице.
— Оставете го! — нареди му детективът. — Парамедиците ще дойдат всеки миг.
— Той ми е баща — отвърна Фин и го преобърна.
Изглеждаше по-добре, отколкото очакваше. Куршумът беше минал над линията на скалпа. Имаше кръв — много кръв — Фин забеляза пробитата кост на входното и изходното отвърстия от куршума, но повечето от откритите рани по лицето определено бяха нанесени преди изстрела.