— Знам, че съпругът ви не е мой баща.
Тя прие думите без видима реакция.
— И как го разбрахте?
— Той дойде при мен преди два дни. Помоли ме да се откажа от разследването. — Фин се изсмя иронично. — Може би сега щеше да е по-добре за всички, ако го бях послушал. Каза ми, че аз не съм негов син.
— Е, нормално е да твърди това.
Фин кимна.
— Така е, затова не му повярвах. — Той стана и закрачи, като продължи да говори: — Направих сравнителен анализ на неговото ДНК и моето.
Тя вдигна вежди.
— Така ли? И как го постигнахте?
— Когато съпругът ви дойде в кантората ми, той пи вода. Върху чашата останаха частици от слюнката му. Изследването на ДНК от нея е доста лесна работа.
— Вие сте много умен и находчив — отбеляза тя. В гласа й нямаше никакъв сарказъм.
— За малко да се откажа от тези тестове. От полицията ми казаха, че те проверяват моето ДНК и това на Брук. Това би трябвало да е достатъчно.
— Но не и в този случай.
— Не и в този случай. Не повярвах на полицията. Помислих си, че ще се опитат да оневинят съпруга ви. Да го покрият. Той беше доста влиятелен човек и имаше много връзки. Усъмних се, че може да ми кажат, че моето и неговото ДНК не съвпадат, без да провеждат тестовете. Само за да ме накарат да се откажа.
— Но те проведоха тестовете.
— Да, проведоха ги и ми казаха, че резултатите са положителни. Затова и се изненадах тази сутрин, когато от моята лаборатория ми се обадиха и ми казаха, че моето ДНК не съвпада с това на съпруга ви. Няма начин Джеймс Бюканън да е бил мой баща.
— Е, и? Какво мислите по този повод? Полицията ли е фалшифицирала тестовете? Опитали са се да компрометират съпруга ми?
Фин поклати глава.
— Тестът, който проведоха в полицията, беше за сравнение на моето и на Брук ДНК. Искаха да докажат, че Джеймс Бюканън ми е баща, като се види, че с Брук сме от една кръв. И когато излязоха резултатите, те си мислеха, че са стигнали до истината. На никого през ума не му е минало, че може да има и друга хипотеза. С Брук имаме различни бащи. — Той я погледна сурово. — Но имаме една майка.
Петдесета глава
Катрин Бюканън го гледаше вече от няколко минути. Не се опита да избегне погледа му, гледаше го право в очите и мълчеше. Накрая много тихо и крайно неубедително изрече:
— Ти няма как да го знаеш.
Фин кимна.
— Напротив, знам го. — Отвори куфарчето си и извади две папки. Сини папки, изтъркани и побелели от времето. При вида им от очите на Катрин Бюканън бликнаха сълзи.
— Какви са тези папки? — попита тя.
— Много добре знаеш. И преди си ги виждала. Преди много, много време. Две досиета. Два комплекта документи за две момчета, родени в един и същи ден, в една и съща болница, от две различни майки. Едната е умряла при раждането, другата е останала жива. — Той постави едната от папките на масата пред нея. — Това досие съдържа документи за моето раждане. Виж, тук е изписано моето име — името, което ми дадоха, когато за първи път ме дадоха в приемно семейство, където трябваше да се грижат за мен. А тук като моя майка е посочена Елизабет Конър.
Тя се навъси.
— Тогава, щом е посочена Елизабет Конър, какво те кара да мислиш, че аз съм майка ти?
— Защото е лъжа. Досиетата са били разменени. Виж кръвните групи. Елизабет Конър има кръвна група АВ положителна. А аз — нулева, отрицателна. Биологично това е невъзможно. Тя не е могла да бъде моя майка. — Фин взе втората папка. — Това досие съдържа документите за раждането на второто дете — онова, което е умряло при раждането. Неговата кръвна група е посочена като АВ отрицателна. Кръвната група на майката е посочена като нулева отрицателна. Отново несъвпадение. — Той остави папката на масата. — Прочети коя е посочена като майка. Тук пише: Катрин Хауърд Сейнт Джеймс.
— Това не доказва нищо. Не е категоричен аргумент.
— Може би само по себе си не доказва. Можеше да е случайна техническа грешка. Но ДНК тестът, направен в полицията, доказва, че с Брук имаме кръвна връзка, а тестът, който аз поръчах, доказва, че Джеймс Бюканън не е мой баща. Остава само една-единствена възможност.
Катрин Бюканън затвори очи.
— Можем да направим сравнителен тест на твоето и моето ДНК, за да го проверим — продължи той. — Но не е необходимо да усложняваме нещата, нали?
Тя поклати глава.
— Не, не е необходимо. — Катрин отвори очи, но ги насочи надолу.