— Ти я уби.
— Да, аз я убих — с огромно облекчение произнесе Катрин. — Дори не си спомням как се стигна дотам, но е факт. Отидох в апартамента й да извърша последното плащане, да се опитам да я убедя, че няма да й се вържа повече, че всичко е свършило. Тя не искаше да ме слуша. Каза, че никога няма да свърши. Започна да ми говори какво щяло да стане, ако огласяла публично тайната ми. Как щял да реагира съпругът ми. Как щели да се отнесат към това всичките ми приятели баровци. Отговорих, че вече ми е все едно. Че ако огласи информацията публично, ще я съдя за изнудване. Мислех си, че съм държала коз, но се оказа, че козът е в нея.
— С какво те заплаши?
— С теб. Каза, че знае кой си и знае как да те намери. Заяви ми: Питам се как ще се почувства, като разбере, че си го зарязала. И как ще можеш после да гледаш дъщеря си в очите, когато тя разбере какво си сторила на сина си? — Катрин затвори очи. — После не си спомням много. Избухнах. Грабнах първото, което ми попадна под ръка, и започнах да я удрям с всичка сила. Сякаш удрях не нея, а себе си. Цялата тази ярост и омраза, натрупали се за четирийсет и пет години, избиха навън. Продължих да я удрям, докато не се изля цялата ми негативна енергия. После останах сама. Стоях в онзи ужасен и мизерен малък апартамент, в ужасен квартал, над тялото на жена, която познавах някога, която ме беше измъчвала психически. Не знаех какво да правя, затова избягах.
— Как се стигна дотам, Макдугъл да те покрие?
— Беше щастлива случайност. Или може би нещастна случайност. Зависи как ще го погледнеш. Елизабет Конър работеше при него, както вече знаеш, и му дължеше пари. Той отишъл в апартамента й същата вечер, за да си прибере дължимото, и открил трупа й. Тя му била намекнала как възнамерява да му върне парите, но той помислил, че е изнудвала съпруга ми. Помислил, че Джеймс ти е баща и че тя се е свързала с него. Когато видял безжизненото й тяло, помислил, че той е поръчал да я убият, тъй като двамата с Макдугъл имали общ бизнес, а тя работела за Макдугъл. Уплашил се, че ако се разбере за убийството, това ще му навлече сериозни неприятности. Затова повикал специалист, който да направи всичко да изглежда като обикновена кражба с взлом.
— Има логика. — Фин помисли върху чутото. Голяма част от наученото току-що така или иначе беше подозирал, но има огромна разлика между това да се измъчваш от съмнения и да се сблъскаш с реалността. Тя също замълча. Вероятно разбираше през какво преминава в момента той.
— Имам още един въпрос — обади се накрая той. Боеше се да го зададе и се поколеба.
— Питай — каза тя и го погледна в очите.
Той си пое дълбоко въздух.
— Мъжът с белега — той можеше да ме убие. И му беше наредено да ме убие, но не го стори. Защо? Кой беше той?
Тя се усмихна тъжно.
— Познавах го от много отдавна. Казваше се Били Ганън. Баща му беше личен шофьор на семейството ми. Толкова прекрасен и трудолюбив човек. Обичаше да събира децата в гаража и да им разказва интересни истории. Прекрасни, изключително вълнуващи истории. А Били беше най-сладкото и симпатично момче, което човек може да си представи.
— Той беше убиец — напомни й Фин.
Тя трескаво поклати глава.
— Не и когато го познавах. По времето, когато го познавах, той беше съвършен. Другите го превърнаха в това, което стана по-късно. Животът му се разви трагично. Баща му беше уволнен и се самоуби. Били беше изхвърлен на улицата. Изчезна и повече никога не го видяхме, нито чухме за него.
— Защо уволниха баща му?
Тя отново го погледна в очите.
— Заради мен. Защото се влюбих в сина му. — След тези думи сълзите й потекоха, Фин въздъхна. — Той беше твой баща. — Тя сведе глава. — Толкова много го обичах, когато бях млада, бих сторила всичко за него. След като баща му се самоуби, Били беше изхвърлен на улицата. Мен изпратиха в Ню Хемпшир. Когато се върнах, той вече беше изчезнал. Моето семейство му отне всичко. Домът, баща му, мен. Той се почувства толкова обиден и онеправдан, че вече не го интересувах. Едва наскоро осъзна каква ужасна грешка е направил, като е постъпил така с живота си.
— Защо?
— Казах му, че има син. Той не знаеше. Никога не го видях преди това, за да му кажа.