— Не знам — каза той.
— Тя е убила човек — обади се Козловски. Въпреки драстичната промяна, която бяха внесли Лиса и синът им, той продължаваше да гледа на света в черно-бели тонове.
— Така е — съгласи се той.
— Но тя ти е майка — намеси се Лиса.
— Така е.
— Какво значение има? — попита бившето ченге. — Законите са еднакви за всички.
— За всички ли? Ако Андрю, когато порасне, наруши закона, ти ще се обърнеш ли срещу него? — попита го жена му. — Ами аз? Мен ще предадеш ли?
— Това е различно — отвърна Козловски.
— С какво?
Той поклати глава.
— Просто е различно. Тук не става дума за човек, който го е отгледал, а за човек, който го е изоставил. Различно е.
— Може би. Въпреки това не ми се струва правилно.
— Няма правилно — тихо изрече Сали. — Тук няма правилно решение. Всяко действие е погрешно. Няма смисъл да го обсъждаме с категориите на правилно и неправилно. Единствено Фин може да реши как да постъпи. Каквото и да реши, то ще е правилното, защото няма по-добро решение.
Всички се умълчаха. Накрая Фин започна отново. Той продължаваше да гледа към синята шир на Чарлз Ривър и към потъналия в мрак кей. В далечината светеше куполът на една от сградите на Масачузетския технически университет. Сградите на другия бряг също излъчва мека топлина на фона на есенния студ.
— Знаете ли — рече той. — Някога мечтаех за родителите си. Измислях си какви ли не истории и причини защо са ме зарязали. Глупави, романтични, детски истории, заимствани от филмите на Уолт Дисни, приказките на Братя Грим, легендата за крал Артур и други.
— Не си бил далеч от истината — отвърна Сали. — Само малко по-мрачни.
Фин се изсмя саркастично.
— Убиец на мафията и жена — заплаха за обществото и семейството. Да, права си, малко по-мрачни.
— Те не са били такива, когато си се родил. Били са само две хлапета. Тя е била принцеса, попаднала в беда. Той е бил син на шофьор и не е могъл да я спаси. В известна степен е като в приказките.
— Само че без щастлив край.
— Мисля, че това зависи от теб. — Сали се приближи до парапета, застана до Фин и също се загледа към града. — Да вземем моите родители — кои са били, какво са правили, как са ме отгледали — би било закономерно сега да съм мъртва или в затвора. Но не съм. Аз не съм само късчета от техните провали. Нито ти.
Той кимна.
— Не съм. — Продължаваше да се взира напред. — Оттук гледката е много красива — каза.
— Преди година дори не знаех, че съществуват подобни гледки — съгласи се Сали.
— Е? — обади се зад тях Лиса. — Какъв е отговорът?
Фин се обърна към нея и Козловски:
— Не мога да я предам. Тя ми е майка. Няма да лъжа заради нея. Ако ченгетата дойдат и започнат да ми задават въпроси, няма да рискувам живота си заради нея. Но не мога да отида доброволно. — Замисли се. — Това е най-компромисният вариант, за който се сещам.
Козловски кимна.
— Момичето е право. Тук няма правилно и неправилно. Ченгетата могат и сами да се досетят. Ще започнат да ровят във връзките между Макдугъл и Бюканън, да задават въпроси рано или късно.
— Мислиш ли? — попита Фин.
— Може би.
— Ще й се обадиш ли? Може би ще е добре да поговориш със сестра си. Да възстановиш връзката със семейството си — каза Лиса.
Фин огледа тримата.
— Едва ли. Аз вече имам семейство.