— А сега? Щастлив ли си. — По невинността, изписана на лицето й, разбра, че въпросът е зададен съвсем искрено. Но не знаеше как да отговори искрено.
— Сега съм по-добре — отвърна. Поне това беше истина.
— Следвал си право? Значи си бил на около двайсет?
— Да, там някъде.
Тя скептично поклати глава.
— Искаш да кажеш, че детството ми ще продължи да ме спъва още поне десет години?
Той тъжно се усмихна.
— Ако имаш късмет. Ако си като всички останали, то ще продължи да ти обърква живота за много по-дълъг период от време. — Фин се върна и отново седна на дивана. Навъси се и продължи: — Ти не трябва да преживяваш всичко това. Аз ще съм доволен, ако не се тревожиш.
— Не се тревожа, просто ми се иска да ти помогна.
— Как?
Тя сви рамене.
— Какво ще кажеш да ти донеса йогурт?
— Мислиш ли, че ще помогне?
— В него има полезни бактерии. Поне няма да навреди.
Фин сви рамене.
— Ще взема да опитам.
Тя донесе две кофички с две лъжици и подаде едната на него. После отвори нейната, облиза капака и започна да разбърква с лъжицата, докато плодовете се показаха на повърхността.
— Научи ли нещо за баща си?
— Не.
Тя започна да бърка с лъжица киселото си мляко, замислено свъсила вежди.
— Още не е свършило и за теб — изрече, без да отмества поглед от кофичката с кисело мляко. Думите й бяха повече като констатация, не като въпрос.
— Какво не е свършило? — попита той. Глупаво беше, защото и двамата знаеха много добре за какво става въпрос. Фин непрекъснато забравяше, че за крехките си шестнайсет години тя беше преживяла доста тежка трагедия. Това й даваше повече мъдрост, отколкото имаха повечето хора дори на шейсет.
— Майка ти… убийството. Ти няма да оставиш така нещата.
— Не е необходимо да се притесняваш.
— Казах ти, не се притеснявам, а искам да ти помогна. Но и аз искам да разбера защо.
— Тя ми беше майка — отвърна след няколко секунди размисъл Фин. — Така и не разбрах коя е, нито откъде произлизам.
— И какво от това? Кой го е грижа кои са родителите ти или пък какъв е произходът ти? Единственото нещо, което има значение, е къде си и какво си в момента. Погледни моите родители: баща ми — престъпник, умрял от насилствена смърт, майка ми — курва и наркоманка. Ако хората си мислят, че ще ги оставя да съдят за мен по това, което са били родителите ми, жестоко се лъжат.
— Да не знаеш изобщо кои са били е по-различно. През цялото време живях с тази въпросителна и сега има шанс да получа отговори.
— Ами ако не са отговорите, които си очаквал?
— Така или иначе ще разбера истината. А пък и нали чу детектива. Никой няма да си помръдне пръста, за да открие убиеца й. Той беше прав: аз знам как действа системата. Ще поразровят малко, но ако не изскочи някоя солидна улика, случаят ще бъде закрит още преди края на седмицата. Тя ми беше майка. И аз ще разбера какво се е случило с нея.
Сали изгреба йогурта от дъното на кофичката и облиза лъжицата.
— Ясно — каза.
Той тъжно се засмя.
— Значи поне на един от нас му е ясно.
— Много е просто. Ти си свястно, порядъчно момче и смяташ, че е редно да постъпиш така. Точка по въпроса.
Той поклати глава.
— Не, не съм порядъчен.
Сали стана, отиде в кухнята и изхвърли празната кофичка в боклука.
— О, да, си и още как. Това не означава, че си идеален. Но лошото момче не би се заело да се грижи за проблемната дъщеря на мъртвия си клиент само защото така е редно. — Той вдигна глава, но тя вече беше излязла от стаята. — Лека нощ, до утре сутринта — провикна се от коридора.
Коул седеше в тъмното на улицата пред апартамента на адвоката. Беше видял как Лонг си тръгна с колата, но не преди да понечи да отпие от празната бутилка.
Поне това беше добър знак. Колкото повече пиеше детективът, толкова по-безопасен ставаше. Коул знаеше от своите осведомители в полицията, че Лонг почти не се задържаше в офиса. Ако началството му разбереше, че пие, щеше да има законни основания да го уволни. Това искаха всички.
Подобен развой на събитията щеше да реши и някои проблеми на Коул. Пиян или не, Лонг беше свързал името на Елизабет Конър с това на адвоката. Може би уменията му на разследващ полицай не бяха притъпени от алкохола, както се надяваше той.