— Това обяснява защо е постъпила така с детето.
— Така е — съгласи се Лонг. — Прегледах досието й, но не открих нищо, което да я уличава като тежък престъпник. Няма да се учудя и на младини да е била аматьорка. Остава ми да проверя няколко телефонни номера, на които е звъняла, но не очаквам да се натъкна на нещо сериозно. По всяка вероятност е обикновен обир и апартаментът й е бил избран от крадците случайно.
— А това за какво ти е? — Таунсенд кимна към скицирания портрет-фоторобот.
— Просто така. Когато бях пред блока на Конър оня ден, видях един мъж в тълпата, който много приличаше на този. Същата коса, същите очи, същия белег. Свалих я от дъската тази сутрин, за да я разгледам по-добре.
Капитанът взе фоторобота и се изсмя:
— Този не е истински. Призрак е.
— Призрак?
— Така го кръстихме навремето. Този фоторобот беше направен през деветдесетте по описание на свидетел на четири убийства. Тогава ти още не работеше в полицията. Грозна работа. Случи се след разпадането на бандата на Уинтър Хил и гангстерите искаха да запълнят вакуума. Имаше една група, командвана от Ню Йорк, която се опита да се настани в града. Някои от най-известните местни играчи решиха да пратят ясно послание на натрапниците. Взеха на мушка четирима от нюйоркския контингент. Едни от най-кървавите и ужасни убийства, които Бостън познава. След тази случка нюйоркчаните се оттеглиха.
— И зад всичко стои този човек?
— Така и не стана ясно. Един доносник, Джоуи Шилоу, твърдеше, че е видял как онзи е очистил четиримата. Той ни даде описанието. Каза, че бил някакъв наемен убиец на свободна практика, нает от бандата на Уайти Бългър. Ако се вярва на думите на Джоуи, бил най-хладнокръвният убиец, който някога се е раждал. От онези, с които никой не иска да се ебава. Момчето работеше почасово като чистач и невъоръжена охрана. Ние сериозно се заехме тогава да открием престъпника, но без резултат.
— Мислиш, че доносникът е искал да отклони следата от истинските убийци ли?
— Така решихме, но едва ли ще разберем някога истината. Няколко седмици по-късно открихме Джоуи в куфар. Беше нарязан на десет парчета. Очите и езикът му липсваха. Съдебният лекар беше убеден, че са му ги отрязали, докато е бил жив.
— Гадна работа.
— Да, гадна. Продължихме да търсим този човек, но така и не открихме нищо. Ако изобщо е съществувал, потъна вдън земя. Кръстихме го Призрака. За известен период всеки път, когато се натъквахме на неразкриваемо убийство, го приписвахме на Призрака.
— Доста мелодраматично.
— Така е. Той е повече мит, отколкото действителен заподозрян. Като кайзер Созе или Снежния човек. Пазим си фоторобота единствено за спомен.
— Е, казах ти, че навярно няма да излезе нищо. Само плод на въображението ми. — Вратът на Лонг го заболя да гледа нагоре и затова отново се наведе към бюрото. Изчака Таунсенд да си тръгне, но това не се случи. — Нещо друго ли има, капитане?
— Да. — Той избягваше да погледне Лонг в очите. — Ела в кабинета ми.
Лонг огледа бумагите, разпилени по бюрото му. В чекмеджето му имаше малко шише и той силно се изкуши да го извади и да отпие. Усети как ръката му го тегли натам, но размисли. Нямаше смисъл да влошава положението си. Поне не още.
— Да, разбира се, капитане. — Беше очаквал тази среща рано или късно да се състои.
Том Козловски слушаше разказа на Фин за срещата му с Лонг. Когато адвокатът свърши, той се облегна назад и се замисли за миг.
— Каза ли ти, че си заподозрян? — попита.
Фин поклати глава.
— Не, но беше много изтънчен, когато ми намекна, че съм единственият човек, с когото полицията свързва жертвата. Изглежда, жената не е имала много хора в живота си. А и писмото, което написах…
— Да разбирам, че не е добре?
— То обяснява идването му. Не бях в най-любящия си период, когато го писах.
— Включи ли някакви ясни заплахи в него? — Козловски обмисляше ситуацията като ченге. — Написа ли нещо, от което да може да се заключи, че ако я намериш, ще й навредиш?
— Не пряко. Писах й да върви по дяволите и дано й се случат ужасни неща, но нямаше никакви преки заплахи.
— Това поне е добре. — Козловски протегна краката си и впери поглед в пръстите си. — В крайна сметка, ти нямаш нищо общо със смъртта й. Та дори не си я познавал, няма защо да се тревожиш.