Выбрать главу

— И ти имаш право. — Таунсенд отново седна в огромното кресло. — Но си помисли все пак. Ако ти е необходимо да си вземеш малко почивка, да се посъвземеш, само ми кажи. Аз ще се погрижа.

— Съвсем наскоро се върнах от отпуск.

— Свърши ли нещо полезно?

— Гледах как умира баща ми.

Таунсенд заби поглед в земята.

— Чух за това. Съжалявам. И още не можеш да се съвземеш от загубата?

— За мой късмет аз съм от оптимистите, които винаги виждат полупълната чаша.

Таунсенд вдигна очи към него и погледите им се срещнаха. Лонг имаше чувството, че капитанът търси нещо. Вероятно отговори. Лонг обаче беше уверен, че той няма да открие никакви отговори, защото такива нямаше.

— Аз съм на твоя страна, Лонг. Но няма да мога да те предпазя, ако отново оплескаш нещата. Хората гледат само как да се отърват от теб, та дори и да е само за да не те гледат всеки ден. Разбираш ли ме? — Детективът не отговори. Не беше необходимо да казва нищо. И двамата много добре разбираха ситуацията. — Помисли пак за Вътрешния отдел, може отсега нататък там да ти е по-добре. Дори може да започнеш частна практика като специалист по охраната и сигурността. Сладка работа. Имам връзки в тези среди. Само кажи и веднага ще те свържа с когото трябва.

— Аз не съм цивилен и вие го знаете.

— Да, знам го. Но всички тук си задават въпроса още ли си ченге.

* * *

Фин работеше върху една молба до съда да изключи от доказателствата по делото признание, дадено от негов клиент, когато Кевин Макдугъл влезе в кабинета му. Изглеждаше не толкова наперен като в бара. Татуировките на врата му си бяха все така отчетливи, лицето му беше все така намръщено и сърдито, но изглеждаше някак изпразнено откъм заплаха.

Фин го погледна и зачака той пръв да заговори.

Макдугъл също го погледна и това мълчаливо противопоставяне можеше да продължава цял ден, ако в патовата ситуация не се намеси Лиса:

— С какво мога да ви помогна? — обади се тя от нейното бюро.

Младежът до такава степен се беше съсредоточил върху Фин, че дори не беше забелязал присъствието й.

— А? — стреснато попита той.

— Предполагам вие сте Кевин Макдугъл — продължи тя и излезе иззад бюрото. — Приятно ми е, Лиса Кранц, сътрудничка на господин Фин.

Той се здрависа и се остави тя да го отведе до стола пред бюрото на адвоката.

— Сигурна съм, че двамата имате доста да си говорите — добави. — Аз ще съм на бюрото си, в случай че някой от двама ви има нужда от нещо.

Лиса се върна на мястото си, а Фин мислено отбеляза поредна психологическа победа над надутото синче на Макдугъл.

— Да разбирам ли, че си променил намеренията си? — попита го.

— Нали съм тук?

— Да, така е. Значи се разбираме да действаме по моя начин, ясно? Слушаш и правиш всичко, каквото ти кажа. Повече никакви събирания с ония двамата идиоти от бара. Никакво пиене, особено на публични места. Никакви наркотици и никаква търговия на улицата. Щом свърши всичко, прави каквото поискаш, но дотогава ще трябва да се ограничаваш. — Макдугъл отмести поглед. — Сериозно ти говоря, Кевин. Казах на баща ти, че ще се заема със случая само ако играеш по моите правила. Ако нещо се оплеска, не искам да свързват името ми. Разбираш ли?

— Да — измънка младежът.

— Хубаво. Лиса ще се свърже с окръжната прокуратура, за да видим какво може да се направи. Качвай се на беемвето си и карай право към къщи. Така най-лесно ще се опазиш от допълнителни проблеми и неприятности.

Макдугъл стана и тръгна към вратата.

— Кевин? — каза Фин.

Младежът се обърна.

— Да?

— Говоря сериозно. Не ме интересува колко работа ми дава баща ти. Няма да изтъргувам репутацията си заради теб, каквото и да ми струва това.

Макдугъл се вторачи в него. След миг на устните му плъзна усмивка:

— Ти май наистина нямаш идея кой е баща ми, а?

— Знам много добре кой е. Но ако ме прецакаш, ще те изритам по задника толкова бързо, че няма да разбереш кога си се озовал зад решетките. Остави телефонния си номер на Лиса, за да те държим в течение.

Десета глава

— Шегуваш се — каза Фин.

— Не, не се шегувам — отвърна Козловски. — Така се говори в отдела.

— Лонг е убил партньора си? Мили Боже!

— Това е меко казано. С една дума, Лонг вече не е любимецът на бостънската полиция.