Вратата се отвори по-широко и оттам се показа възрастен чернокож мъж, спретнато облечен и сресан.
— Познавате детектив Лонг?
Фин кимна.
— Както казах, аз съм синът на Елизабет Конър.
Старецът се изненада.
— Не знаех, че е имала син. — Той се вгледа по-внимателно. — А, сега виждам. Вероятно сте наследили и част от чертите на баща си.
— Няма как да знам. Бях осиновен.
Старецът нищо не каза.
— Каква беше тя? — попита Фин.
— Майка ви ли?
— Вие й бяхте съсед, трябва да сте я познавали.
Мъжът се облегна на рамката на вратата.
— Беше нещастна. Меко казано. Хората не бяха много добри с нея.
— Разкажете ми по-подробно.
Човекът го погледна смутено.
— Тя не беше добър човек — изрече и наведе глава. — Искате да чуете истината ли? Добре тогава, ще ви я кажа.
— Искам да знам.
— Тя се нанесе тук преди около пет години. Когато за първи път я срещнах, си помислих, че е расистка. Беше направо зла. Отнасяше се с мен като с последната отрепка. Едва след време разбрах, че не било, защото съм чернокож, а защото съм човек. Тя беше лоша, жестока. Това е достатъчно. В края на краищата тя е мъртва, а за мъртвите или само добро, или нищо.
Фин кимна.
— Оценявам го.
— Съжалявам за майка ви — продължи мъжът.
— Аз изобщо не я познавах.
— И все пак тя ви беше майка. Това вече означава нещо. — Старецът понечи да си влезе в апартамента, но се спря и отново се обърна към него: — Не ви излъгах, наистина извиках ченгетата. Ще пристигнат всеки момент, по-добре си вървете.
— Няма проблем, аз наистина съм синът й.
Чернокожият сви рамене, с което искаше да каже, че не е негова работа.
— Ако наистина е така, постарайте се да намерите мястото си в живота. Не повтаряйте нейните грешки.
Лонг тъкмо паркираше пред кооперацията, когато от входа излязоха Фин и Козловски.
— Господин Фин, какво правите тук? — попита детективът.
Адвокатът и Козловски слязоха по стълбите.
— Детектив Лонг, познавате ли Том Козловски, бивш детектив в участък А?
— Помня го — отговори Лонг. — Козловски му протегна ръка, но детективът продължи да гледа към Фин. — Настоявам да знам защо, по дяволите, сте тук. Води се разследване на убийство, а вие нарушихте забраната за влизане.
— Вратата не беше оградена — отвърна Фин. — Лентата беше на пода. Решихме, че разследването е приключило.
— Глупости. Вратата беше оградена с лента и беше заключена.
— Единственото, което направих, беше да завъртя дръжката — намеси се Козловски. — Може би ключалката е стара. Нямаше нито катинар, нито вериги. Помислихме, че няма да е кой знае какво да погледнем вътре. В края на краищата господин Фин се явява неин роднина по най-близка кръвна линия.
Лонг най-после насочи погледа си към бившето ченге:
— Решихте, че няма да е проблем, така ли? След двайсет и пет години служба в полицията ти не видя никакъв проблем в несанкционираното проникване на сцената на местопрестъплението? Не видя никакъв проблем в намесата и попречването на полицейското разследване?
— Май разследване нямаше, за да му попреча — отвърна Козловски с предизвикателен тон.
Лонг направи крачка към него.
— Ти вече нямаш значка. Мога да ви прибера и двамата за съпротива срещу действията на служител на реда.
— Това обвинение няма да издържи — обади се Фин.
— Може би, но ще ви създаде сериозни проблеми и ще ви държи далеч от очите ми за известно време.
Тримата се гледаха в продължение на няколко секунди. Накрая Фин каза:
— Не сме пипали нищо. Само искахме да видим мястото. Та тя ми беше майка.
— Разбирам, но аз съм натоварен с разследването и не мога да ви позволя да ми се пречкате. Ще ви уведомя, като открием нещо, ако и когато реша за уместно. До тогава ще трябва да запазите търпение и да стоите настрана. Разбирате ли ме?
Фин погледна към Козловски. Никой от двамата не каза нищо.
— Напълно сериозен съм — продължи ченгето. — Този път ще си затворя очите. Но ако продължите да се ебавате с мен, ще ви подкарам по пълната програма. Така ще вгорча живота ви, както не сте и очаквали в най-лошите си кошмари. Ясно?
— Да, ясно — отвърна Фин.