— Вероятно сте прав — съгласи се Фин и хвърли поглед към Козловски, който с досада поклати глава.
— Харесваш ли го? — попита строителят и изгледа Фин, явно му направи впечатление костюмът. — Харесваш ли го?
— Не се интересувам много от политика. — Фин страшно много искаше да се отърве от този разговор. Единственият, с когото имаше желание да говори в момента, беше барманът. Ако някой тук знаеше нещо за Елизабет Конър, то със сигурност това беше човекът, който наливаше чашите на клиентите.
Строителят изсумтя. Грабна бирата си и изпи останалата половина на една глътка.
— Точно хора като теб ме карат да се питам за какво, по дяволите, се бих — каза, хвърли няколко банкноти на бара, стана и си тръгна.
Фин погледна към Козловски.
— Виждам, че бързо печелиш приятели — пошегува се приятелят му.
— Аз обичам цялото човечество — отвърна Фин.
— Но човечеството не те обича.
Барманът се приближи към тях и тревожно ги изгледа.
— Искате ли нещо за пиене? — попита.
Те си поръчаха бира. Когато барманът им донесе чашите, Фин добави:
— Също така търся информация за една жена. Елизабет Конър. Знаете ли коя е?
Барманът прибра мръсните чаши пред празните табуретки до Фин и Козловски. Беше слаб и жилест, с изпъкнали вени на китките. Дългата му кестенява коса беше завързана на опашка, а по-голямата част от лицето му беше покрита с гъста брада. Носеше тениска, която определено не беше прана скоро. Приличаше на рокер от седемдесетте години. Крадешком хвърли поглед към Козловски.
— Пиеш по време на работа?
Той поклати глава.
— Ние не сме ченгета.
— Виждал съм те тук и преди. Преди много време — каза барманът. — Ти си от участъка зад ъгъла.
— Да, работех като полицай — призна Козловски. — Но от няколко години не съм на служба.
Барманът кимна.
— Добре, щом казваш. А този кой е?
— Аз съм синът на Елизабет Конър — отвърна Фин.
Барманът отново го изгледа и заяви:
— Името не ми говори нищо.
Адвокатът извади от джоба на сакото си фотографията, която беше взел от Лонг. Сложи я на бара и се загледа в бармана, който само бегло я погледна — твърде бегло, за да е непозната за него жената на снимката.
— Тя ми беше майка — повтори Фин.
— Виждал съм я — каза барманът. — Имаше по-приличен вид. Не я познавах по име.
— Сега вече знаеш. — Той погледна сурово бармана.
— Да, сега знам.
— Какво още знаеш за нея?
Барманът се поколеба.
— Не много. — Той сви рамене. — Идваше тук, не помня точно, два или три пъти в седмицата. Понякога за обяд. Но по-често за поркане. Понякога след работа.
— Друго?
— Обичаше шотландско уиски. От евтиното, когато го пиеше сама, и малцово, когато друг я черпеше.
— Кой я черпеше?
Мъжът арогантно се изсмя.
— Не много хора. — Видя, че нито Фин, нито Козловски оцениха хумора му. — Хайде, стига де. Тази роза беше прецъфтяла още преди много години. — Той с виновно изражение погледна към Фин. — Макар че и на младини едва ли е била красива. Не годините бяха важни при нея, а литражът. Казват, че тя е натрупала доста голям литраж.
— Кой казва? — попита Фин.
— Те — отвърна барманът. — Хората. Виж, разбирам, че ти е била майка, но тя беше лош човек. Не искам да те обиждам, но това беше самата истина.
Фин помисли за секунда върху думите.
— Когато за последно тя пи малцово уиски?
Барманът въздъхна, докато се опитваше да си спомни:
— Преди няколко седмици. Беше седнала тук и някакъв тип дойде при нея. По-възрастен от нея, облечен в скъп костюм. Като че имаха връзка. Разговорът не беше от приятните обаче. — Той посочи към една маса в ъгъла. — Седяха ето там, говориха известно време, после той поръча питие, малцово уиски. Плати и си тръгна.
— Виждал ли си го преди?
Мъжът кимна и се огледа да не би някой да ги подслушва:
— Веднъж или два пъти. Не знам името му.
— Как изглеждаше?
— Като човек, който би отрязал топките ми и би ги натикал в гърлото ми, ако разбере, че съм се разприказвал за него и за работата му.
— Някой друг да я е черпил с пиене?
Барманът хвърли бърз поглед, така че Фин да го види, към един мъж в края на бара. Фин проследи погледа му и се намръщи. Човекът изглеждаше над осемдесетгодишен. Имаше разрошена бяла коса и се беше прегърбил над своя сандвич с шунка и кашкавал. До картонената чиния имаше две празни малки чаши за алкохол, а кокалестата му ръка държеше голяма халба бира. Когато адвокатът го погледна, старецът шумно изсумтя, покашля се и преглътна тежко.