Направи крачка, сграбчи сина си за ризата и го изправи на крака. Момчето беше цялото в кръв, но нямаше чак толкова опасни наранявания, че да сподавят гнева на Иймън.
Стиснал лицето на сина си, Иймън му изкрещя:
— Няма да повтарям отново! Кажи на тези хора да си вървят!
Кевин беше твърде замаян да каже каквото и да било, но вече нямаше значение. В стаята настъпи суматоха и паника. Двете момичета скочиха на крака и моментално излетяха навън. Дорито и Алред тутакси ги последваха, набързо грабнали част от дрехите си, зарязали в бързината обувки и якета. Никой не продума — нито на Иймън, нито на Кевин. За броени секунди апартаментът се опразни.
Иймън продължаваше да държи сина си, отпуснат безпомощно пред него. Изведнъж почувства умора и пусна момчето да легне на пода. Отиде в кухнята, извади бира от хладилника и отпи. Взе кърпата от кухненския плот и я намокри със студена вода от мивката. Извади лед от фризера, уви го в мократа кърпа и завърза краищата. Взе бирата и кърпата и се върна в хола.
Кевин, който продължаваше да лежи на пода, вдигна очи към него.
— Стани — нареди му Иймън.
Синът му не помръдна.
— Прави, каквото ти казвам, момче. — Той му хвърли кърпата с леда. — Не ме ядосвай отново.
Кевин с усилие се изправи на крака и отиде на дивана, допрял леда до устните си.
— Отсега нататък те искам трезв и с ясно съзнание — продължи бащата. — Хвана ли те отново с тия боклуци, няма да имам син. Разбра ли ме?
— Разбрах — промърмори Кевин.
— Добре. — Иймън седна на стола срещу масичката за кафе. — От полицията идваха да говорят с мен. Питаха ме за една жена, която работеше при мен. Тя беше убита.
Кевин се вторачи в баща си.
— Лошо ли е?
— Във всяко нещо има по нещо добро и нещо лошо — отвърна той. — Зависи откъде ще го погледнеш и какво искаш да видиш.
Момчето мълчеше и на Иймън му стана ясно, че не го е разбрал. Поне се беше научил да си държи устата затворена. Това май беше най-доброто, на което можеше да се надява за момента.
— Имам работа за теб — каза Иймън. — Дръж главата си чиста и внимавай какви ги вършиш. Също така може да успея да те отърва от затвора. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?
Кевин свали леда и го огледа. Кръвта беше обагрила в тъмночервено кърпата. Той вдигна поглед към баща си и кимна утвърдително.
— Добре. — Иймън допи бирата. — Може пък да успеем да извъртим всичко в наша полза.
Петнайсета глава
Лонг рязко отвори вратата на сградата в Чарлстън. Дръжката се удари силно в тухлената стена и стъклото за малко да се счупи. Не му пукаше и да се беше счупило. Счупената врата можеше да го накара да се почувства по-добре. Което за първи път от месеци насам не можеше да направи алкохолът. След срещата си с Макдугъл беше изпил половин бутилка водка, за да оправи настроението си и да се успокои. Но вместо да го успокои, водката съвсем го извади от равновесие.
Той реши, че опиянението няма да го спре да поиска конкретни отговори от адвоката на Макдугъл.
Чернокож млад мъж с бебе на ръце надникна от офиса.
— С какво мога да ви помогна? — попита сърдито.
— Кой си ти? — попита на свой ред детективът.
— Аз съм Реджи. А вие кой сте?
Лонг за момент си помисли да не би да е объркал сградата.
— Търся Фин.
— Не е тук — отвърна Реджи упорито. — Какво да му предам? Какво искате от него? — Той застана пред детектива с детето, с предизвикателен и едва ли не заплашителен вид.
Лонг му показа значката си.
— Не е твоя работа за какво го търся.
Значката, изглежда, изобщо не стресна мъжа.
— Лиса — провикна се той, — ела, ако обичаш. — Реджи не изпускаше от поглед Лонг, който не беше в настроение да отстъпва или да му се пречкат. Не знаеше какво щеше да направи с бебето, ако реши да претърси мъжа. Затова остана на мястото си, обзет от чувство на пиянска безпомощност.
Миг по-късно се появи някаква жена, която погледна към Лонг и към значката в ръката му.