— Слушам ви, полицай — каза тя с метална нотка в гласа си.
— Аз съм детектив — поправи я той. — Детектив Лонг.
Тя кимна.
— Детектив, аз към Лиса Кранц, секретарка на господин Фин. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Търся Фин — отвърна той и леко се олюля.
— Както Реджи ви каза, в момента отсъства — спокойно каза тя. — Да му предам ли съобщение, като се върне?
— Къде е той? — настоя Лонг.
— Не мога да ви кажа. — Отговорът беше много добре премерен.
— Ами Козловски? Той тук ли е?
В този момент Козловски излезе от кабинета си в дъното.
— Лонг — каза той, когато видя детектива. — Какво правиш тук? — Когато го видя отблизо, се навъси. — Добре ли си?
Лонг не поиска допълнителни обяснения от Козловски какво точно има предвид. Намръщи се и направи две крачки напред.
— Дойдох да разбера какво, по дяволите, се случва.
— За какво говориш?
— Трябваше да ви прибера двамата сутринта, когато ви заварих пред апартамента на убитата. Трябваше още тогава да проумея какво в действителност се случва. — Поклати глава. — Вие ме изиграхте! А сега на всичкото отгоре искате и да отговарям на въпросите ви!
— Дръпни се назад — предупреди го Козловски. — В думите ти няма никакъв смисъл. Кой да отговаря? На какви въпроси?
— Въпроси като този. — Лонг извади визитната картичка, която му беше дал Макдугъл, и я размаха пред носа на бившето ченге.
Козловски я взе и я погледна.
— Това е визитна картичка на Фин. И?
— Иймън Макдугъл ми я даде.
— Е, и? Той му е клиент. За какво си ходил при него?
— Защото е боклук. А също така е бил и шеф на Елизабет Конър. Както и един от хората, на които тя е звъняла в дните непосредствено преди убийството й. Ще ми кажеш ли как така ти и Фин не знаехте всичко това? Или ще ми кажеш, че това е едно голямо шибано недоразумение и случайно стечение на обстоятелствата?
Лицето на Козловски придоби каменно изражение.
— Успокой се.
— Та затова се питах — продължи Лонг — защо адвокатът на този боклук — синът на жертвата, който вече веднъж е демонстрирал открито омразата си към покойната в едно писмо — ще иска да отиде в апартамента на жената и да провежда собствено разследване? Възможно ли е защото иска да отклони полицейското разследване от себе си и от неговия клиент, онзи боклук Макдугъл?
Козловски поклати глава.
— Нещо не си разбрал правилно. — Изражението му обаче продължаваше да е каменно. Лонг не можеше да разбере дали крие нещо.
— Така ли? Дай ми поне една причина да ти повярвам. Кажи ми къде е Фин.
Козловски стисна зъби.
— Не е тук. Ще ти се обадим, като се върне.
— Само това ли? Само това ли имаш да ми кажеш?
— Като за начало трябва да се успокоиш.
— Какво, по дяволите, искаш от мен? — разпали се Лонг. Изведнъж се усети, че още държи значката пред себе си, и я прибра в джоба. Не беше дал на Козловски време да отговори на въпроса, но и не искаше да чува отговора. — Предай му, че ако още веднъж разбера, че се меси в този случай, ще го прибера за възпрепятстване на разследването. А теб, ако те видя, ще повдигна обвинения толкова бързо, че няма и да се усетиш. Ще направя всичко възможно да ти отнемат полицейската пенсия. Разбра ли ме?
Козловски продължаваше да стиска зъби.
— Ще ти се обадим веднага щом се върне Фин — отговори.
— За ваше добро е да го направите — каза Лонг. Устата му беше пресъхнала. — Ако нямам обаждане от вас, ще ви погна. — Той се обърна и излетя от сградата, преди бившият му колега да е понечил да каже нещо.
Шосе №2 минаваше покрай гимназия „Брайтън“, оттам на север, през Кеймбридж и покрай Ейлуайф, а оттам продължаваше към Лексингтън и Конкорд. Малко след затвора в Конкорд шосето преминаваше в магистрала, която се спускаше на север от Уорчестър, през Леоминстър и подминаваше дузина малки градчета, чиито имена можеха да произнесат правилно само жителите на Ню Инглънд. През зимата трафикът беше натоварен, тъй като заможните обитатели на градските покрайнини отиваха на ски в планините на Върмонт и Ню Хемпшир. През октомври обаче ски сезонът не беше открит и шосето беше празно, което правеше карането по него по-приятно.
— Колко още има? — попита Сали.
— Не е далеч — отвърна Фин. — Още около час и половина.